От това ново увлечение най-много пострада личната му кореспонденция. Целодневно се ровеше из древните томове и ръкописи в търсене на отговори за природата на времето, без да обръща внимание на нищо друго. По-ранните му писма бяха предизвикали светкавични отговори от Виолетовата цитадела: Гузба искаше препис на епическата поема за Игуен; лейди Делт не бе могла да разпознае нито едно от заглавията, които й беше пратил, и настояваше да ги получи отново, този път заедно с първия абзац от съответното произведение, за да добие по-пълна представа за какво става дума; Алонда пък беше сигурна, че трябва да има пета порода тролове, и твърдеше, че Каджар не е прегледал правилните бестиарии. Младият магьосник си достави удоволствието да пусне нарежданията им в кошчето за отпадъци. В момента единствената му задача бе да открие ключа към виденията.
Беше уверен, че е необходима съвсем проста магия, вероятно най-обикновено заклинание за ясновидство, осигуряващо поглед към отдалечени обекти и местности. В един стар ръкопис, посветен на някакъв забравен култ, младежът бе открил описание на вълшебство за предизвикване на свещен транс, което също можеше да свърши работа. Кой знае, може би заклинанието, действащо през разстояние, щеше да проработи и през времето…
Естествено, Каджар осъзнаваше, че в една ясно дефинирана вселена, работеща на принципа на механичния часовник, преодоляването на времето би било невъзможно. Ала по всичко личеше, че между стените на Каразан реалността се беше объркала изцяло и се подчиняваше на други закони. Младият чирак бе изградил своя собствена теория и беше сигурен, че ако човек сполучи да се свърже към дадена частица от времето, след това лесно би могъл да я премести в настоящето.
Ако въобще някой бе опитвал да постигне подобно нещо, то записките му се бяха изгубили или стояха заключени сред кориците на сериозно защитените томове, наредени по най-високите лавици. Или пък Медив пазеше тази информация на друго място.
Така или иначе, Каджар бе решен да провери своята хипотеза, но за целта трябваше да свърши още много работа. Промяната на едно заклинание не се заключаваше в прости действия, като използването на друга дума или на различно движение. Изискваше се дълбоко разбиране за същността на магията, за начина, по който тя общува с реалността. Съставките трябваше да се изчислят съвсем точно, иначе всичко можеше да завърши с пълен провал. Най-често единствената неприятна последица от това бе, че магьосникът си скубеше брадата от яд, но в други случаи заклинанието можеше да излезе извън контрол.
От лекциите Каджар бе запомнил, че когато някое вълшебство завърши с шумна експлозия, това обикновено означава, че заклинателят е съвсем близо до успеха. Магическите сили се опитваха да запълнят зейналата празнина и поне по някакъв начин да отговорят на призива, макар и невинаги с желания краен резултат. Разбира се, не всички експериментатори получаваха възможност да направят повторен опит, коригирайки съставките — доста често такива хора губеха живота си по време на различни злощастни инциденти.
На всичкото отгоре Каджар се страхуваше, че Медив може да се появи в най-неподходящия момент, търсейки някоя поема или друга незначителна дреболия. Не беше съвсем сигурен дали учителят му щеше да одобри тези импровизирани научни занимания.
След пет дни младежът разбра, че е готов. Като цяло заклинанието си оставаше същото — ясновидство на големи разстояния, но сега в него беше вплетен стабилизиращ фактор, който му позволяваше да се справя с непоследователността, съществуваща в кулата. Според хипотезата на Каджар, магията трябваше да намери търсените късчета разместено време по дребните разлики, които съществуваха между тях и реалността. С други думи, те бяха малко по-светли или пък по-тъмни, мъничко по-горещи или в съвсем незначителна степен по-странни от обкръжаващата ги действителност, ала това бе достатъчно, за да позволи на заклинанието да ги проследи.
Освен това магията щеше да събере всички звуци и да премахне онези от тях, които си пречеха взаимно, след което щеше да ги концентрира със същия резултат, който постига старец, поставил длан до ухото си, за да чува по-добре. Така младежът щеше да разбира какво казват хората, присъстващи във видението.
Късно вечерта Каджар завърши изчисленията си и ги подреди в спретнати колонки, съдържащи необходимите съставки и техните количества. Всичко това бе изписано грижливо върху готовия пергамент. По този начин, ако нещо се объркаше, поне Медив щеше да е наясно какво се бе опитал да направи чиракът му.