Каджар погледна към Игуен и забеляза, че магьосницата се усмихва по същия начин, по който се бе усмихвал и Медив по време на сражението с орките. Беше уверена в себе си.
Когато разбраха, че е недосегаема за лъковете им, стрелците се скупчиха в плътна група и започнаха да напяват с нисък глас. Въздухът около чудовищата се изкриви и в самата тъкан на реалността се появи дупка — злокачествено образувание на фона на девствената белота.
От пролуката се изсипаха още демони — неописуеми създания с глави на животни, горящи очи, с крила като на прилепи или на лешояди. Новодошлите се присъединиха към напевите на призовалите ги събратя и цепнатината се разшири още повече, засмуквайки нездравите обитатели на пъклените дълбини през себе си.
Игуен не обърна внимание на новопристигналите изчадия, а се концентрира върху онези, които я атакуваха отгоре. Вдигна ръка с дланта нагоре, промълви нещо и половината от тях се превърнаха в стъкло и изпопадаха от небето. Достигайки земята, телата им се разбиха с нестроен звън.
Останалите се приземиха тежко в снега и измъкнаха покритите си със съсирена кръв мечове.
Игуен постави юмрук в изпънатата си длан и четирима от оцелелите се стопиха като восъчни свещи, забравени пред камината. Имаха време точно колкото да издадат по един последен приглушен писък, преди яркочервената им плът да се отдели от костите и да се свлече в снежните преспи.
Оставаха още шестима.
Магьосницата замахна във въздуха и трима от демоните експлодираха. Вътрешностите им се бяха превърнали в рояци хищни насекоми, които мигом си прогризаха път навън. Този път жертвите дори не можаха да извикат. Телата им буквално се разлетяха, извиха се във въздуха като тънка мараня и се понесоха към гората.
Оставаха трима.
Игуен събра дланите си и после рязко ги раздели. Крайниците на единия отхвръкнаха, откъснати от тялото. Без да губи време, магьосницата кръстоса пръсти и вторият се разсипа на пясък, разнасян от вятъра.
Остана само най-едрият. Онзи, който беше ръководил атаката.
Вече бе съвсем близо и Каджар можеше да забележи множеството белези по оголените му гърди. Едната му очна яма бе празна. Единственото му око гореше от омраза.
Чудовището не бързаше да атакува. Игуен също не предприемаше нищо. Вместо това двамата стояха безмълвни един срещу друг, а долината се изпълваше с демони.
Най-сетне огромният звяр изръмжа. Гласът му, макар и далечен, звучеше съвсем ясно:
— Колко си глупава, Пазителко на Тирисфал — произнесе той, произнасяйки с мъка думите на непривичния за него човешки език.
Смехът на Игуен зазвъня в студения въздух:
— Нима ти развалих удоволствието от лова на дракони?
— Самоуверена глупачка — изсъска чудовището. — Докато се биеше с неколцина, моите събратя доведоха цял легион!
— Зная — отвърна магьосницата спокойно.
— Знаеш? — изсмя се демонът гърлено. — Че си съвсем сама в пустошта и срещу теб са изправени всички чада на Ада? И ти го знаеш?
— О, да — рече Игуен с усмивка. — Знаех, че ще доведеш всички свои съюзници. Един Пазител винаги може да те изкуши да го сториш.
— Знаела си? — изрева отново звярът. — И все пак си дошла сама на това забравено място?
— Да, знаех. Защо обаче реши, че съм сама? — Магьосницата щракна с пръсти и внезапно небето потъмня, сякаш към слънцето се бе издигнало ято разтревожени птици, закривайки го с крилата си.
Само че не бяха птици. Бяха дракони. Повече отколкото Каджар си беше представял, че могат да съществуват изобщо.
— Кой е глупакът сега, изчадие?
Водачът на демоните изкрещя и вдигна високо окървавения си меч. Ала Игуен го беше изпреварила. Магията се изви около разтворените й пръста. Покритият с белези гръден кош на врага избухна в кървав облак. Мускулестите му ръце отхвърчаха, краката му се прегънаха безсилно и паднаха, а главата му, по чието лице се четеше единствено изненада, се изтърколи в разтопения сняг и потъна в една кална локва.
Това бе сигналът, който очакваха драконите, за да се хвърлят върху събраните в долината демони. Огромните крилати левиатани пикираха рязко и обляха чудовищата с огненото си дихание. Изчадията от предните редици мигом бяха принесени в жертва и се превърнаха в пепел, докато онези отзад все пак успяха да извадят оръжията си и да приготвят подходящи заклинания.