От самия център на армията се надигнаха ритмични напеви, вещаещи смърт. Най-умелите в магията демони започнаха да концентрират мистична енергия край себе си, плетейки своите черни заклинания, докато събратята им гинеха по фланговете.
Изчадията се прегрупираха и отвърнаха на удара. Скоро от небето започнаха да падат мъртви дракони, превърнати в решето от железните стрели и пламтящите мълнии на воините, подлудени от виденията и отровата на вещерите.
И все пак кръгът около ядрото на демоничната армия се стесняваше и лека-полека драконите започнаха да надделяват, отмъщавайки за отвратителния лов, на който ги бяха подложили. Напевите откъм центъра ставаха все по-отчаяни и неразличими в общия вой.
Каджар погледна към Игуен. Магьосницата стоеше неподвижно в снега, с искрящи очи и стиснати юмруци, и също редеше могъщи слова — бореше се със заклинанието, което конструираха демоните. Опитваше се да отнеме неговата енергия, да пречупи мистичната му сила и да приобщи остатъците й към собствената си магия, за да я заздрави.
Виковете на демоните в центъра достигнаха връхната си точка. Сега и самата Игуен започна да крещи. Около тялото й се образува блестящ ореол, косата й сякаш оживя от пращящата енергия. Магьосницата вдигна високо ръце и произнесе последните думи на своето заклинание.
В сърцето на мрачната армия, там, където нареждаха вещерите, нещо заблестя. Вселената се разкъса отново, но този път пробивът беше светъл, все едно се бе отворил портал към центъра на слънцето. Енергията започна да се излива спираловидно навън. Демоните не успяха дори да изкрещят. Телата им припламнаха и изчезнаха мигновено, като оставиха след себе си само пепел, която беше единственото доказателство, че са съществували някога.
Изгоряха всички, включително и няколко дракона, оказали се прекалено близо до центъра на експлозията. Огромните крилати левиатани бяха уловени като молци в пламъка на свещ и засмукани в огнения ад, сътворен от магьосницата.
Игуен изпусна стаения си дъх и се усмихна триумфално. Там, където бе стояла армията на демоните, сега се издигаше димен стълб.
Каджар го проследи с поглед и забеляза, че пушекът се задържа над бойното поле, образувайки голям облак. Кълбеше се, потъмняваше и се изпълваше с напрежение. Скоро стана толкова наситен, че през сърцевината му не можеше да проникне никаква светлина. В периферията си придоби пурпурни оттенъци.
И от този мрачен облак изплува Бог.
Фигурата му бе титанична, много по-голяма от всеки дракон. Плътта му изглеждаше като излята от бронз. Носеше черна ризница от разтопен обсидиан, дългата му брада и разрошените коси бяха от ярък пламък, а над тъмните вежди израстваха два дълги рога. Очите му имаха цвета на Великата празнота.
Страховитият демон прекрачи облака и земята потрепери от неговите стъпки. В ръката си държеше копие, гравирано с руни, от които капеше кръв. Имаше дълга опашка, която завършваше с огнена топка.
Оцелелите дракони напуснаха полесражението панически, отлитайки обратно към високата ледена стена. Каджар не можеше да ги вини за внезапното бягство. Колкото и могъща да бе майката на Медив, силата й можеше да се оприличи единствено на пламъчето на свещ в сравнение със суровата енергия, която се излъчваше от Повелителя на демоните.
— Сарджерас — изсъска Игуен.
— Пазителю — прогърмя огромното изчадие с глас, дълбок като океана. Част от ледените скали в далечината се сгромолясаха от ударната му вълна.
Магьосницата се изправи в цял ръст, отметна кичур руса коса от челото си и каза:
— Счупих всичките ти играчки. С теб е свършено, Повелителю на демоните. Бягай, докато все още разполагаш с живота си.
За момент Каджар си помисли, че магьосницата е загубила ума си. Изглеждаше съвсем изтощена от преживяното, почти изпразнена, както се бе чувствал самият той след сблъсъка с орките. Огромният демон със сигурност щеше да прозре дребната й хитрост. Епическата поема бе посветена на победата на Игуен, ала чиракът се зачуди дали все пак няма да стане свидетел на смъртта й.
Сарджерас се изсмя, а ехото се затъркаля над земята и почти повали уплашения чирак:
— Времето на Тирисфал е към края си! Скоро този свят ще се преклони пред силата на Пламтящия легион!
— Не и докато има Пазител! — извика магьосницата. — Не и докато съм жива аз или някой от моите наследници! — Магьосницата сплете пръсти и Каджар усети как жената призовава всичките си умения, воля и енергия за предстоящата атака.