Младежът се напрегна. Заклинанието, което прилагаше, бе съвсем обикновено. Ако не друго, поне трябваше да не се затруднява при използването му на място, където правенето на магия бе всекидневна практика.
Внезапно изпита неприятно усещане. Магическото поле го обля — беше навсякъде около него, сякаш бе измъкнал най-долната тухла от стената и целият зид се беше срутил върху него. Силата на мрачната и тежка магия го обгърна като одеяло и го застави да падне на колене. Против волята си чиракът изкрещя.
Тутакси Медив се озова до него и му помогна да се изправи.
— Чудесно — каза. — Не очаквах да се справиш толкова добре. Отлична работа.
— Какво стана? — попита Каджар задъхано. — Досега не бях срещал подобно нещо…
— Значи си почувствал онова, което трябваше — увери го Медив. — Магическото поле тук е особено силно, ала се опасявам, че освен него си доловил и следите от нечие противно присъствие.
— Искате да кажете, че мястото е обсебено? Нещо като призраците в Каразан?
— Не, този път е много по-лошо. Двамата магьосници са призовали демон. На това се дължи развалата, която долавяш, тежестта в магията… А после чудовището ги е убило, бедните глупаци Хуглар и Хугарин.
За момент се възцари тишина, след това Лотар се обади:
— Демони? В двореца на краля? Не мога да повярвам…
— По-добре повярвай — отвърна Медив. — Без значение колко добре обучени, могъщи и изтъкнати са били тези двамата, за такива хора винаги остава по някое предизвикателство, трошичка знание, което им убягва. Магьосниците обожават неразкритите тайни. Мисля, че случаят е именно такъв. Хуглар и Хугарин са се занимавали със сили, които произлизат направо от сърцето на Мрака. И са платили с живота си за своето любопитство. Със съжаление трябва да отбележа, че сред моите колеги има много глупаци.
— Но как? — зачуди се Лотар. — Нали са имали защита? В края на краищата това е двоен пръстен на силата…
— Който може да бъде преодолян съвсем лесно, както изглежда — изсумтя магьосникът и се наведе над изпълнените с кръв окръжности. Посегна и вдигна малка сламка, която дотогава бе лежала напряко на очертанията. — А-ха! Ето ти едно възможно обяснение! Най-обикновена клечка от метла, но ако е била тук по време на ритуала, нито едно заклинание и никой талисман не биха могли да опазят онези двамата. Кръгът е бил нарушен и демонът е проникнал в нашия свят, а после е избълвал върху тях всичките огньове на ада. И друг път съм виждал резултата от подобни глупави постъпки…
Каджар поклати глава. Струваше му се, че теорията на Медив издиша. Дори ако малката сламка наистина беше станала причина за трагичния инцидент, как така не бе издухана след това? В яростта си чудовището беше разкъсало, изпотрошило и стъпкало всичко, което бе попаднало пред очите му, и помещението изглеждаше така, сякаш вътре беше вилняло торнадо.
— В каква поза са били телата? — попита той.
— Какво? — не можа да схване магьосникът. В гласа му се долавяше острота, която накара младежа да подскочи.
— Съжалявам — рече бързо Каджар. — Казахте, че мога да задавам въпроси…
— Да, да, разбира се — съгласи се Медив, смекчавайки малко тона си. После се обърна към рицаря: — Е, Лотар, в каква поза бяха телата?
— Заварих ги да лежат на пода. Прислужникът каза, че не ги бил докосвал.
— По гръб ли лежаха, или по корем? — попита Каджар, опитвайки да запази хладнокръвие. Направо можеше да почувства, как леденият поглед на магьосника дълбае дупки в черепа му. — Главите им към окръжността ли сочеха или към прозореца?
Рицарят се опита да си припомни.
— Бяха по корем, а главите им сочеха към магическия кръг. Толкова зле бяха обгорени, че се наложи да ги обърнем, за да ги разпознаем.
— Какво точно се опитваш да докажеш, млади доверенико? — поинтересува се Медив. Говореше с измамно благ тон, поглаждайки бавно прошарената си брада.
Каджар погледна още веднъж двете изгорели петна край прозореца. Стараеше се да не мисли за тях като за останки от хора. Накрая изрече:
— Когато удариш някого отпред, обикновено той пада по гръб. И обратното. Сър Лотар, беше ли отворен прозорецът, когато пристигнахте?