Рицарят се замисли.
— Май да. Но може да го е отворил и слугата — вонята беше направо нетърпима. Ще пратя да го извикат, за да го разпитаме.
— Не е необходимо — намеси се Медив. — Най-вероятно прозорецът вече е бил отворен, когато прислужникът е дошъл.
Магьосникът се изправи и отиде при двата отпечатъка от изгорено.
— Значи ти, млади доверенико, смяташ, че Хуглар и Хугарин са стояли тук и са гледали към кръга, когато нещо е дошло през прозореца и ги е нападнало в гръб? — За по-голям ефект той се плесна по врата. — После са паднали по корем и са изгорели?
— Да, сър — потвърди Каджар. — Такава е моята теория.
— Добър опит — съгласи се магьосникът. — Все пак опасявам се, че си на погрешен път… Първо, абсолютно е сигурно, че двамата магьосници са призовали демон. Убеден съм, че дори в Кирин Тор сте чували за какво се ползва двойният пръстен на силата.
— Но… — започна Каджар, ала занемя от острия поглед, който му отправи магьосникът.
— Второ, подобно нападение в гръб повече се връзва с някой нападател, ползващ нож или тояга — продължи Медив, — а не с тъмните енергии, които обладава един демон. Когато е издишало огън срещу тях, чудовището ги е заварило съвсем неподготвени. Обхванати от пламъци, двамата са се свлекли на пода и са издъхнали почти мигновено.
Магьосникът се обърна към Лотар:
— Нали каза, че са обгорени и отпред, и отзад?
— Да — потвърди рицарят.
Медив вдигна ръка пред себе си, демонстрирайки предполагаемите събития:
— И така, демонът издишва огън. Изгаря ги отпред. Хуглар и Хугарин падат по лице, пламъците се разпространяват и ги изгарят отзад. Разбира се, съществува и вероятността чудовището да ги е нападнало в гръб, после да ги е обърнало, за да е сигурно, че са се опекли добре, и накрая да ги е положило отново по корем, желаейки да ни озадачи. Все пак това е твърде малко вероятно. Демоните не са толкова методични в действията си.
Каджар се изчерви от срам:
— Съжалявам, сър. Беше просто една теория…
— И то добра — отсече Медив, — но изградена върху погрешни предпоставки. В едно си прав, обаче. Прозорецът е бил отворен. Именно това е пътят, по който демонът е напуснал кулата. И в този момент е на свобода в града.
Лотар изруга и попита:
— Сигурен ли си?
Магьосникът кимна:
— Напълно. Но вероятно ще кротува за известно време. Убийството на двама души, пък били те и лековерни глупаци като Хуглар и Хугарин, е способно да засити и най-кръвожадния демон на света.
— Отивам да организирам отряди за преследването. Ще сме готови най-много след час — заяви рицарят.
— Не — спря го Медив. — Ще свърша тази работа сам. Безсмислено е да губим още хора. Но първо искам да видя останките. Само така мога да разбера с какъв точно демон си имаме работа.
— Преместихме ги на хладно в избата — каза Лотар. — Ще те заведа веднага.
— След малко. Преди това ще огледам лабораторията още веднъж. Имаш ли нещо против да ни оставиш насаме за десетина минути?
Воинът се поколеба за миг, след което рече:
— Разбира се, че не. Ще ви чакам отвън.
Рицарят хвърли остър поглед на Каджар, врътна се и напусна стаята. Резето на вратата изщрака и в помещението се възцари тишина.
Медив започна да оглежда наоколо, прокарвайки пръсти през разкъсаните документи и книги. Вдигна едно писмо с червен восъчен печат и поклати глава замислено. Съвсем бавно смачка парчето хартия в ръката си.
— В цивилизованите страни — започна магьосникът тихо — чираците не противоречат на своите учители. Поне не на публично място.
Ужасен, младежът видя, че лицето на Медив е потъмняло от гняв.
— Съжалявам — запелтечи чиракът. — Казахте, че мога да задавам въпроси… Разположението на телата ми се стори странно, но след като ми разяснихте как са изгорели…
— Достатъчно! — Магьосникът вдигна ръка и Каджар млъкна. — Постъпи съвсем правилно, независимо дали съм те молил за това или не. Ако не го беше направил, едва ли щях да забележа, че демонът се е измъкнал през прозореца. Щяхме да изгубим време, претърсвайки замъка. — Медив въздъхна. — Обаче цялата ти теория бе провокирана от факта, че не знаеш нищо за демоните, а това е невежество. Не мога да търпя невежеството.
Тъй като бурята бе започнала да отминава, Каджар се успокои и рече:
— Сър Лотар е отвън…
— Ще почака — отсече Медив. — Андуин Лотар умее да чака. А сега ми кажи какво знаеш за демоните. Не може да не сте учили за тях във Виолетовата цитадела…