Каджар кимна, чудейки се дали не е подценил могъществото на самия Медив. Вероятно беше глупаво да прави заклинания в собствената му библиотека и да се надява, че учителят му няма да разбера. Все пак се осмели да попита:
— А нима Хуглар и Хугарин не са били достатъчни могъщи и без това?
— Бяха най-могъщите в Азерот — рече учителят му. — Най-мъдрите и изтънчените, съветници на самия крал Лейн. Имаха лека и доходна работа.
— Не са ли знаели, че е опасно…
— Първото, което би помисли човек, нали? И все пак стоим сред останките на тяхното могъщество, а овъглените им трупове са в избата.
— Все пак защо са постъпили по този начин? Щом са знаели толкова много, защо са се опитали да призоват демон?
— Поради много причини. — Медив въздъхна. — Високомерието, тази прокълната гордост, която неизбежно води до падение. Самоувереността им, която се е умножила по две, когато са се събрали да работят заедно. А също и страхът, предполагам, най-вече страхът.
— Страхът? — озадачи се Каджар.
— Страхът от по-силните, пред които си беззащитен.
Младежът тръсна глава:
— Че кой би могъл да бъде по-силен от двамата най-могъщи магьосници на Азерот?
Медив се усмихна:
— Аз, например. Не бих се учудил, ако Хуглар и Хугарин са се забъркали в тази опасна игра със сили, за които е по-добре дори да не помисляш, само защото са се страхували от мен.
— От вас? — Каджар бе толкова изненадан, че изтърси тази реплика, без изобщо да се замисля, а после се уплаши да не е обидил магьосника отново.
Ала вместо да избухне, неговият учител въздъхна тъжно и рече:
— Да, от мен. Те бяха глупаци, но виня за случилото се преди всичко себе си… Лотар може да почака още малко. Време е да ти разкажа историята за Пазителите и за Ордена на Тирисфал, който е единственото, което стои между нас и тъмнината на Великата празнота.
Осем
Уроци
Магьосникът се настани удобно на един от все още здравите столове, върху който като по чудо бе останала съвсем цяла възглавница, и започна:
— За да разберем по-добре същността на Ордена, трябва да научим повече за демоните и да вникнем в същността на магията…
— Учителю Медив — осмели се да попита Каджар, — ако в Стормуинд действително броди демон, не трябва ли да се концентрираме върху залавянето му, вместо върху уроците по история?
Магьосникът сведе очи и младежът предположи, че току-що беше предизвикал още едно от неговите избухвания. Вместо това учителят му поклати глава и се усмихна:
— Оценявам твоята загриженост, но в случая чудовището не представлява заплаха за околните. Давам ти дума, че е така. Дори да е измежду най-могъщите водачи на Пламтящия легион, демонът е изразходвал значителна част от силите си, докато се е разправял с двамата магьосници. Затова можем да го приемем за относително безопасен, поне за момента. Сега е по-важно да разбереш какво представлява Орденът, какво представлявам аз и защо останалите проявяват толкова голям интерес към тези въпроси…
— Но, господарю… — прекъсна го Каджар отново.
— И колкото по-бързо свърша, толкова по-скоро ще мога да се заема с този жалък демон, нали така?
Младежът понечи да възрази, но бързо размисли. Въздъхна и се отпусна върху широкия перваз на отворения прозорец. Въпреки всички усилия на прислугата, отвратителната воня на изгорена човешка плът продължаваше да се носи из въздуха.
— И така. Какво наричаме магия? — попита Медив, връщайки се към професорския тон.
— Енергийно поле, което ни заобикаля и което прониква в същността на света — отвърна Каджар, почти без да се замисля. Знаеше дефиницията наизуст; имаше я в катехизиса, който изучаваха още при постъпването си като послушници. — На определени места е по-силно изразено отколкото другаде, но съществува във всяка една точка от пространството.
— Вярно е — съгласи се по-възрастният магьосник, — поне в днешно време. Обаче какво те кара да мислиш, че винаги е било така?