Магьосникът кимна, но вместо да отговори на въпроса на чирака си, продължи да разказва:
— Мнозина загинали при потъването на Калимдор, ала имало и такива, които оцелели, за да пренесат познанието със себе си. Неколцина от тях основали Ордена на Тирисфал. Никой, и тук включвам дори себе си, никой не знае със сигурност какво означава наименованието Тирисфал. Може да произлиза от името на личност, на местност или на някаква древна религия… Ала едно е сигурно — основателите на Ордена искали да запазят живи спомените за падението на Калимдор и се заклели никога повече да не допуснат ужасът да се повтори.
Медив помълча кратко, после продължи:
— Расата на хората успяла да преживее онези ужасни дни, съвзела се от удара и скоро отново отправила взор към мощта на магията. Сега мистичната енергия била навсякъде, пропита в самата тъкан на света, и това я правело още по-желана и достъпна. Не след дълго отделни заклинатели на свой ред достигнали границите на реалността и също се заели да призовават създания от Мрака. Някои дори успели да надникнат отвъд портите на затвора, в който бил заключен повелителят на демоните… Виждайки новата заплаха, надвиснала над света, оцелелите калдореи събрали най-изтъкнатите между младите магьосници и им припомнили тъжната история за грешките, допуснати от изчезналата империя. Хората схванали бързо същността на разказа. Станало им ясно, че заплахата от Пламтящия легион продължавала да виси като сянка над човечеството, защото винаги щяло да има алчни, продажни или просто глупави люде, готови да пуснат демоните обратно в нашия свят… Именно тогава били изковани новите правила на Ордена на Тирисфал. Най-могъщите от младите заклинатели се влели в тайното общество и възприели неговите традиции. Избирали най-изтъкнатия маг и го провъзгласявали за Пазител. Този човек получавал огромна власт и се превръщал в защитник на целия свят. А това е най-тежката отговорност, която можеш да си представиш…
Медив замлъкна, сякаш задавен от вълнение. Тръсна глава, ала не каза нищо повече.
— И сега вие сте водач на Ордена на Тирисфал — каза простичко Каджар.
— Да — кимна магьосникът. — Могъществото на най-великия Пазител за всички времена ми бе предадено по рождение. За съжаление то се оказа… твърде голямо бреме за мен. Наложи се да заплатя за него с част от младостта си.
— Но нали казахте, че маговете избирали Пазителя измежду самите тях — посочи Каджар. — Защо Магна Игуен не е посочила друг за свой наследник? Защо е избрала за тази роля собственото си дете?
Медив пое дълбоко дъх:
— Отначало магьосниците наистина избирали своите водачи от собствения си тесен кръг. Съществуването на Ордена било пазено в дълбока тайна, съгласно желанието на неговите основатели. Ала с времето политиката и личните интереси започнали да надделяват и Пазителите постепенно се превърнали в пазачи на заграбените привилегии. Над Ордена надвиснала сянката на развалата. През стените на реалността успявали да проникнат все повече демони, изпратени от Сарджерас. Това била съвсем нищожна част от истинската сила на Пламтящия легион, но напълно достатъчна, за да покосява армии и да унищожава цели народи.
Каджар си припомни отново своето видение за Сарджерас. Нима бе станал свидетел на една нищожна част от реалното могъщество на демона? Беше му трудно да го повярва.
— Магна Игуен — започна Медив и преглътна мъчително, сякаш не беше свикнал да произнася тая фраза, — моята майка, се е родила преди близо хиляда години. На младини притежавала уникален талант, ала все още едва бледа сянка на невъобразимото могъщество, за което си чел в поемите. Останалите магове я избрали за Пазител, защото вярвали, че лесно могат да я контролират, да я превърнат в поредната пионка от своите политически интриги… Ала тя ги изненадала. — При тези думи учителят на Каджар се усмихна. — Отказала да бъде манипулирана и повела самотна борба срещу заклинателите, обсебени от Сарджерас. Всички мислели, че делото й е обречено, но тя ги изненадала отново. Научила се да направлява мъдро вродената си сила, успяла да прочисти Ордена от покварените магьосници и спасила хората от участта на калдореите. И за капак надживяла всичките си врагове с цели столетия.
В съзнанието на Каджар изплува образът на безсмъртната магьосница, изправила се дръзко срещу самия повелител на ужаса. Сякаш прочел неговите мисли, Медив продължи: