— В продължение на повече от хиляда години Игуен се борила срещу Мрака, дори предизвикала Сарджерас, когато демонът опитал да унищожи митичните дракони, за да добави силата им към своята. Победила го, а после заключила останките му на незнайно място, отделяйки го завинаги от извора на неговата мощ. Тъкмо за това се разказва в онази поема, която е поискал Гузба, „Песен за Игуен“… И все пак майка ми не била безсмъртна в истинския смисъл на думата. Наистина била могъща, но плътта й стареела, макар и бавно. Всички очаквали от нея да предаде властта си най-после, защото светът не можел да остане без Пазител, ала ето че тя ги изненадала отново… Дарила със син един от магьосниците на Азерот и провъзгласила детето за свой приемник. После заплашила, че ще отнесе могъществото на Пазителя в гроба, ако Орденът не уважи решението й. Маговете отстъпили, решавайки, че детето — всъщност това съм аз — няма да е толкова костелив орех.
Гласът на магьосника трепна отново:
— Но тази власт се оказа тежко бреме. Когато бях съвсем млад, по-млад дори от тебе, нещо вътре в мен се пречупи и аз заспах за повече от двайсет години. Междувременно злото отново пропълзя в света. Първо се появиха орките, а ето че сега дори членовете на моя собствен орден се поддадоха на покварата… Да, Хуглар и Хугарин бяха едни от нас, а също и старият Арексис от Кирин Тор. Ти си любопитен младеж, едва ли си пропуснал да изровиш някоя съмнителна подробност около мистериозната му смърт, макар че съветът се постара да потули нещата. А те го направиха, защото се страхуваха от мен, точно както са се страхували от Игуен, нищо, че моята задача е да ги предпазвам от наистина страшните неща… Такава е участта на Пазителя на Тирисфал.
Медив въздъхна и стана.
— Време е да тръгвам.
— Да тръгвате? — възкликна Каджар, изненадан от внезапния край на увлекателния разказ.
— Както съвсем правилно посочи, между нас се разхожда демон — заяви магьосникът с усмивка. — Трябва да го намеря, преди да е възстановил силите си, в противен случай още хора ще изгубят своя живот.
Младежът също се изправи:
— Откъде започваме?
Медив изгледа своя чирак с леко объркано изражение:
— Откъде започваме ли чух? От никъде. Имаш голям потенциал, млади доверенико, но още не си готов за среща с демон. Тази битка е изцяло моя.
— Учителю, сигурен съм, че…
Магьосникът вдигна ръка, за да го накара да млъкне, после прошепна съвсем тихо:
— Освен това ще ми бъдеш много по-полезен, ако останеш тук и си отваряш очите на четири. Изобщо не се съмнявам, че старият Лотар е прекарал последните десет минути залепен за вратата. Обзалагам се, че очите му са се зачервили от взиране през дупката на ключалката. Тъкмо затова ти разказах всичко. Нуждая се от човек, на когото мога да разчитам. От човек, който да пази Пазителя.
Медив намигна на своя чирак, после отиде на пръсти до вратата и я отвори рязко. Оказа се прав — Лотар стоеше отпред. Или беше подслушвал, или тъкмо се бе наканил да влезе.
— Мед — рече рицарят с усмивка, — Негово величество…
— … би одобрил желанието ми първо да се срещна с изтървания демон — заяви магьосникът, докато го подминаваше. — Между другото ще наглеждаш ли моя чирак? — Изстреля всичко това на един дъх и бързо изчезна по стълбите в дъното на коридора.
— Винаги е толкова припрян… — въздъхна старият воин и потърка оплешивялото си теме, после се обърна към младежа: — Предполагам, че си гладен. Да видим дали ще успеем да си намерим нещичко за хапване.
Обядът им се състоеше от студено пиле, което откриха в килера на кухнята, и две халби бира с размерите на кани, които Лотар понесе в огромните си ръце. Въпреки напрегнатата ситуация, рицарят изглеждаше в добро настроение. Предложи на Каджар да се качат няколко етажа по-нагоре до широк балкон, откъдето се откриваше прекрасна гледка към Стормуинд.
— Милорд, знам, че имате и други задължения — извини се Каджар. — Независимо от молбата на учителя, ще ви разбера, ако се оттеглите…
Лотар махна с ръка:
— Погрижих се за повечето от тях, докато вие двамата с Медив разговаряхте. Подсилих охраната пред покоите на краля и назначих допълнителни патрули, в случай че демонът все пак е решил да се укрие в двореца. В града изпратих шпиони, за да се ослушват за всякакви подозрителни слухове, защото последното нещо, от което се нуждаем сега, е да възникне паника. Освен това моите лейтенанти знаят прекрасно, че по това време на деня обикновено съм на този балкон и се наслаждавам на късния си обед.