„Колко си приличат Лотар и Медив в някои отношения“, помисли си Каджар. И двамата имаха навика да планират действията си с няколко хода напред, но от друга страна направо си умираха да разясняват на околните своите гениални предвиждания.
Младият чирак избра парче бяло месо, а рицарят си откъсна бутче. Известно време двамата се храниха мълчаливо. Пилето бе много вкусно, шпиковано с бекон и запечено до хрупкаво червено. Дори студено, месото просто се топеше в устата. За сметка на това обаче, бирата бе леко вкисната.
Градът се разстилаше под тях, шумен и необятен. Цитаделата се възвисяваше гордо над него и дори само височината й бе достатъчна, за да отделя краля от неговите поданици. Гледани от издадения балкон, жителите на Стормуинд приличаха на хиляди забързани мравки, щъкащи из претъпканите улици. Денят бе пазарен и навсякъде бяха разпънати ярки сергии, а около тях обикаляха търговци и гръмогласно хвалеха своите стоки.
Запленен от прекрасната гледка, Каджар си бе позволил да забрави за миг тъжния повод, който ги беше довел тук, ала басовото изръмжаване на Лотар го върна към реалността.
— Е — попита рицарят, — как е той?
Каджар зарея поглед над града, чудейки се дали и той като своя учител не може просто да игнорира неудобния въпрос, ала знаеше, че не трябва да постъпва така. Сър Лотар беше ценен съюзник и не биваше да го обижда. Медив залагаше на старото приятелство и доверието, но младежът трябваше да потърси друг начин.
Въздъхна и рече:
— В добро здраве. И сам можахте да се убедите в това, милорд.
— Така изглежда — изсумтя Лотар, — но знам, че Мед може да изиграе всекиго, стига да ся науми… Добър учител ли е?
— Много е взискателен. И направо неуморим. Понякога имам чувството, че съм станал чирак на вятъра.
Лотар се засмя:
— Ха, вятъра… По-скоро на ураган!
Каджар сви рамене от неудобство.
— И той, като всеки друг, също има своите настроения.
— Хм, да… — проточи рицарят. — И все пак, когато един селянин е ядосан, той сритва кучето си. Обаче, ако се разгневи магьосник, може да изчезне цял град. А Медив е най-могъщият измежду тях…
„Което не ти дава основание да се тревожиш за душевното му здраве“, помисли си Каджар, но на глас изрече:
— Между другото учителят има много високо мнение за вас.
— Така ли? И какво по-точно ти е разказвал за мен? — попита воинът може би малко по-бързо, отколкото искаше.
— О, нищо конкретно — отвърна младежът, подбирайки думите си внимателно. — Само че сте били неотлъчно до него, когато е боледувал.
— Вярно, така беше — измърмори Лотар и откъсна второто бутче на пилето.
— Също спомена, че сте изключително наблюдателен — добави Каджар. Надяваше се, че е успял да отклони темата от своя наставник.
— Радвам се, че го е забелязал — заяви рицарят с пълна уста. За момент се възцари тишина, докато прославеният воин дъвчеше крехкото пилешко месо, ала само миг по-късно чиракът чу въпроса, от който се притесняваше най-много:
— А разговаряхте ли вече за Пазителя?
— Ами… — Сега вече Каджар наистина се почувства така, сякаш се намира на ръба на пропаст. Само една дума бе достатъчна, за да полети в бездната. Медив бе пропуснал да му спомене каква част от истината е известна на Лотар, затова реши да премълчи, макар че по този начин само подчертаваше факта, че не е напълно искрен.
— Смяташ, че чиракът трябва да бъде дискретен, нали? — рече Лотар с усмивка. — Разбирам, все пак идваш от Даларан. Това гнездо на усойници пази повече тайни на квадратен сантиметър от всяко друго място на този свят. Надявам се, че не съм те обидил…
Каджар вдигна рамене и отвърна възможно най-дипломатично:
— Забелязах, че тук съперничеството между магьосниците е далеч по-слабо изразено в сравнение с отношенията в Лордерон.
— Нима искаш да ме убедиш, че учителите ти не са те снабдили с добре обмислен списък от секрети, които да изровиш по време на стажа ти при магус Медив?
Каджар почувства как лицето му се облива от внезапна топлина. Възрастният воин копаеше все по-наблизо и с всеки следващ удар се доближаваше до заветното съкровище.
— Още с пристигането си информирах учителя за всички инструкции, които бях получил. Той прояви разбиране по въпроса.
— Хм — изсумтя Лотар, — явно съветът не е избрал подходящия човек за тази задача. Вярвай ми, познавам много магьосници. Примерно Хуглар и Хугарин. Двамата не оставяха Мед на спокойствие. Вечно го врънкаха за разни услуги, а после идваха да ми се оплакват, че не им съдействал, сякаш мога да му повлияя по някакъв начин.