— Учителю?
— Сега пък какво има? — попита Медив раздразнено.
— Изглеждате болен…
Магьосникът кимна:
— Бил съм и по-добре. Обаче не искам да оставам тук повече, отколкото е необходимо. Твърде дълго боледувах на това място… По-добре да си почина у дома. — Медив замълча за миг, после добави. — Ще се наложи ти да водиш по обратния път до Каразан, защото аз може и да подремна.
Девет
Дрямката на магьосника
Това, което ще ти кажа, е много важно — рече Медив, като залитна леко, докато се смъкваше от гърба на грифона. Лицето му беше изпито и Каджар предположи, че битката с демона е била далеч по-трудна, отколкото магьосникът желаеше да признае. — В продължение на няколко дни ще бъда… неразположен — продължи той. — През това време искам да следиш кореспонденцията ми.
— Няма проблем — отговори младежът бодро. — Мога да се справя.
— Не, не можеш — отсече Медив и заслиза надолу по стълбите. — Ето защо трябва да ти покажа как да разчиташ писмата с пурпурен печат. Пурпурният печат означава, че писмото съдържа нещо, свързано с делата на Ордена.
Каджар реши да не се обажда повече.
В този миг магьосникът се подхлъзна и загуби равновесие. Чиракът се хвърли напред, за да го улови, но Медив вече бе успял да се подпре на стената. Това обаче не му попречи да продължи да дава наставления:
— В библиотеката има един свитък, „Песен за Игуен“. В него е описана битката между майка ми и Сарджерас.
— Онзи, от който Гузба искаше препис? — попита Каджар. Наблюдаваше учителя си внимателно, докато възрастният магьосник слизаше по стълбите.
— Съвсем същият — отвърна Медив. — А ето и причината, поради която не може да го получи: ползваме го, за да шифроваме кореспонденцията на Ордена. Всеки от членовете има подобен свитък в библиотеката си. За да ти стане ясно на какъв принцип работи, представи си какво би станало, ако вземаш азбуката и изместваш буквите така, че първата да бъде представена от четвъртата, втората — от петата и така нататък. По този начин всичко написано би станало неразбираемо за онзи, който не знае правилния порядък. Разбираш ли?
Каджар понечи да отговори утвърдително, но магьосникът просто продължи, сякаш нямаше търпение да му обясни всичко:
— Свитъкът е ключът — повтори той. — В най-горната част на съобщението винаги има нещо, което прилича на дата, но всъщност е препратка за съответната строфа от поемата, за ред и дума, откъдето да започнеш. Първата буква на думата отбелязва откъде започва кодът на писмото. Оттам нататък азбуката се образува по описания начин.
— Разбирам.
— Не, не разбираш — въздъхна Медив, вече съвсем уморено. — Това е шифърът само за първото изречение. Когато стигнеш до края му, вземаш втората буква от посочената дума и приемаш, че тя се превръща в първа буква от азбуката ти. Препинателните знаци не са кодирани. Същото важи и за числата, но тях ги изписваме с думи, а не с цифри… Май имаше още нещо, което трябваше да ти заръчам, но не мога да си спомня какво.
Намираха се пред вратата на личните покои на магьосника. Мороуз вече го очакваше с халат, преметнат през ръката. На масата димеше огромна паница, пълна с топъл бульон.
— Какво да правя, след като дешифрирам писмата? — попита Каджар.
— Да! — спомни си Медив. — Забавяй. Забавяй колкото можеш. Ден или два. Може би дотогава ще успея да стъпя на крака. Ако ли не, започни да увърташ. Отговаряй, че съм заминал по работа и ще се върна всеки момент. Ако нищо не помага, представи се за мен. Пиши им да действат по тяхно усмотрение и че ще им окажа подкрепа веднага щом успея. Те обожават да получават такива указания. Но в никакъв случай не им казвай, че съм неразположен. Последния път, когато сглупих да го направя, тук се изсипа цял куп кандидати за мястото ми. Още не мога да преценя точния брой на сребърните съдове, които изгубихме тогава.
Възрастният магьосник изпъшка и сякаш се смали, подпрян на рамката на вратата. Мороуз пристъпи към него, за да го подкрепи.
Любопитството продължаваше да гложди Каджар:
— А битката ви с демона. Оказа се трудна, нали?
— Имал съм и по-лоши. Демоните са рогати малоумници. Една част сенки и една част огън. По-скоро зверове, отколкото хора. Чиста злоба и остри нокти. Винаги се пази от ноктите им…