Зачуди се защо членовете на Ордена не използват магически шифър. Един от възможните отговори бе, че не всички са магьосници. Другата причина може би се криеше в стремежа им да не привличат вниманието на любопитните странични наблюдатели като Гузба. Едно заклинание лесно би могло да насочи подозренията на шпионите в правилната посока. Ала най-вероятно Медив просто бе използвал властта си, за да накара Ордена още веднъж да признае значимостта на Игуен, като използва за ключ поема в нейна чест.
По някое време пристигна и голяма пратка от Лотар, в която имаше детайлна карта на всички места, където са били забелязани орки. Съдейки по нея, от Черното блато изглежда се изливаха цели армии от противните създания. Придружаващото писмо отново не изискваше непосредствен отговор.
Младежът обмисли идеята да изпрати бележка на Лотар, в която да го уведоми за състоянието на Медив, но след това се отказа. Какъв смисъл имаше да тревожи първия рицар? Все пак му написа няколко реда, благодарейки за информацията. Подписа отговора със собственото си име.
Изминаха почти три седмици, ала нещата си оставаха все същите — учителят спеше непробудно, а ученикът провеждаше занятията си сам. Въоръжен с правилния ключ за шифъра, Каджар се зае да преглежда всички по-стари писма, които успя да издири в библиотеката. Някои от тях все още бяха неразпечатани.
Колкото по-навътре навлизаше в материята, толкова по-ясно разбираше двойственото отношение на Медив към Ордена. В повечето от писмата имаше искания — за съвет, за информация или за незабавна помощ, защото млякото на кравите в дадена околия се било вкиснало. В други от посланията зад словесния водопад от цветисти изрази прозираше явното желание на автора да научи от Пазителя тайната на някое могъщо заклинание или магическа книга. В трети се превъзнасяха несравнимите качества на поредния кандидат за чирак и точно те най-често се оказваха неразпечатани.
Каджар погледна към възрастния мъж и се зачуди какво ли го беше накарало да откликне положително на молбата да приеме ученик от Виолетовата цитадела.
Докато се приближаваше към по-скорошните писма (макар да липсваха дати, младежът ги беше сортирал по степента на пожълтяване на пергамента), отегчителните доклади за липсата на новини постепенно бяха заменени от тревожни текстове, свързани с появата на орките и зачестилите нападения над керваните. Но и тук преобладаваха предимно искания — за обяснение, за съвет, за помощ…
Разбира се, имаше и такива писма, които си оставаха загадъчни. От време на време Каджар попадаше на съвсем кратки съобщения — благодарности, отпратки към непознати текстове или лаконични отговори от типа на „Да“, „Не“ и „Разбира се“. Такова бе и посланието, което пристигна към края на третата седмица от бдението му край постелята на неговия учител. Дословното съдържание беше:
„Пратеникът идва. Подгответе място за нощуване“.
Младежът сви рамене и остави пергамента настрани. Нямаше никаква идея за какъв пратеник става дума.
На другия ден някакъв пътуващ търговец остави още две писма. Първото беше с пурпурен печат, а другото — с най-обикновен червен и бе адресирано до самия Каджар. И двете идваха от Кирин Тор.
Писмото до чирака бе написано с изискан почерк:
С дълбоко прискърбие Ви известяваме за внезапната кончина на учителя Гузба.
Предполагаме, че двамата сте били в близки отношения, предвид кореспонденцията, която сте поддържали помежду си напоследък, и напълно споделяме мъката Ви от огромната загуба.
Ако случайно при Вас са останали някакви вещи на учителя и най-вече книги или други текстове, ще оценим желанието Ви да ги върнете на адреса, даден по-долу.
Следваше нечетлив подпис с множество завъртулки.
Каджар се почувства така, сякаш го бяха ударили право в корема. Гузба мъртъв? Прочете писмото още веднъж, после го остави и разтвори онова с пурпурния печат. Беше написано със същия почерк, но веднага след като го декодира, нещата започнаха да се изясняват.
Бяха открили магьосника в библиотеката в навечерието на Празника на писарите. Пред него бил разтворен трактатът на Денброуз върху поемата „Песен за Игуен“ (Каджар усети леки угризения, задето не беше изпратил на бившия си учител препис на свитъка). Очевидно някой или нещо го бе изненадало, докато е изучавал книгата. Гръдният кош на учителя бил разпорен от горе до долу. Смъртта настъпила бързо, но по изключително болезнен начин, а описанието на състоянието, в което го бяха намерили, граничеше с лошия вкус. Каджар си даде сметка, че случката твърде много наподобява епизода в Стормуинд. Гузба се беше забъркал с демони.