По-нататък писмото продължаваше в същия студен и анализиращ тон, от който направо го побиваха тръпки. Авторът посочваше, че това е седмата смърт на магьосник от Кирин Тор за последната година, включвайки и архимаг Арексис. После отбелязваше, че това е първият убит, който не е бил член на Ордена на Тирисфал. Освен това искаше да знае дали Медив е поддържал някаква връзка с Гузба, независимо дали непосредствена или чрез своя чирак (странно, но докато гледаше името си изписано на пергамента, Каджар имаше чувството, че всичко това вече му се е случвало). По-нататък в съобщението неизвестният автор стигаше дори още по-далеч в спекулациите си и загатваше, че доколкото Гузба не е бил член на Ордена, вероятно именно той е стоял зад скорошните злощастни инциденти, което пък означавало, че Медив трябва да бъде особено внимателен със своя нов чирак, тъй като в миналото е бил ученик на библиотекаря.
Последното изявление предизвика силния гняв на Каджар. Как смееше този драскач, независимо колко високо седеше в йерархията на Кирин Тор, да злослови така безсрамно по негов адрес и да зачерня името на покойния му учител! Всеки, включително и самият автор на посланието, би могъл да е отговорен за нещастията!
Каджар поклати глава и въздъхна дълбоко. Каква полза имаше да си къса нервите? Прекрасно знаеше какви са порядките във Виолетовата цитадела. Просто съветът на Кирин Тор не можеше да овладее ситуацията и сега си търсеше поредната изкупителна жертва. Седем магьосници бяха загубили живота си, но единственото, за което се сещаха оцелелите, беше как да сипят клевети с отчаяната надежда, че заплахата ще отмине от само себе си.
За пореден път младежът си припомни бързите и решителни действия на Медив по време на кризата в Стормуинд. Никой от маговете в Кирин Тор, които познаваше, не можеше да стъпи и на малкия пръст на учителя му.
Отново вдигна преписа на кодираното писмо и го изучи на бледата светлина на свещта. Празникът на писарите се беше състоял преди повече от месец и половина. Точно толкова време бе отнело на известието да прекоси морето и да пристигне в Каразан. Цял месец и половина.
Излизаше, че Гузба е бил убит малко преди да се случи нещастието с Хуглар и Хугарин. Ако между двете събития имаше някаква връзка, ако в цялата работа беше замесен един и същи демон (или пък един и същи заклинател), тогава как бе успял да се придвижи толкова бързо между Кирин Тор и Стормуинд? От видението си Каджар знаеше, че някои от демоните имат криле, но все пак се чудеше дали е възможно подобно чудовище да се промъкне незабелязано на такова разстояние.
Внезапно в помещението повя хлад. Каджар настръхна и вдигна поглед точно навреме, за да забележи как в средата на стаята се материализира зловеща фигура.
Първо се появи пушекът. Червен като кръв, бълбукаше и извираше от съвсем мъничка дупчица в тъканта на вселената. Димът се сгъсти и от него изплува познат силует.
Сарджерас.
Онзи, който не знае страх.
Разбира се, сега имаше далеч по-малки размери от последния път, когато го бе видял в средата на широкото заснежено поле. Сигурно се беше смалил, за да се побере в тясното пространство на спалнята, но плътта му си оставаше все така бронзова, бронята му беше черна и лъскава, а брадата и косата му пламтяха ярко. От челото му изникваха чудовищни извити рога. Не носеше оръжие, ала Каджар не беше уверен, че изобщо му е необходимо.
Младежът го гледаше втрещено. Нима не действаха магическите защити, които Медив бе поставил навсякъде из кулата? Защото нямаше съмнение, че демонът беше влязъл в самото сърце на цитаделата със същата лекота, с която благородникът влиза в сламената колиба на обикновения селянин.
Без дори да се огледа, господарят на Пламтящия легион пристъпи към леглото и се втренчи в спящия мъж. Огънят в брадата и косата му се извиваше беззвучно. Магьосникът продължаваше да спи.
Затаил дъх, Каджар огледа работната масичка. Освен разхвърляната кореспонденция, отгоре имаше няколко дебели тома, свещ и малък нож за писма, който беше използвал, за да разчупва печатите. Стараейки се да не привлича вниманието на демона, младежът протегна бавно треперещата си ръка и стисна дръжката на ножа. Кокалчетата му моментално побеляха от напрежението.