Сарджерас продължаваше да стои пред леглото. Изминаха още няколко дълги секунди, докато младежът събираше кураж да помръдне. Не знаеше дали да избяга, или да атакува.
Медив помръдна леко и измърмори едва чуто няколко неразбираеми думи. Демонът вдигна ръка, сякаш се готвеше да благослови магьосника.
Каджар изкрещя задавено и скочи от стола, все така стиснал отвореното писмо. Едва сега забеляза, че е хванал ножа в неправилната ръка.
Демонът погледна незаинтересовано към атакуващия чирак и се усмихна. Миг по-късно младежът заби острия нож в гърдите му…
… и прелетя през него. Инерцията понесе Каджар право към отсрещната стена. В последния момент се извъртя, ала вече бе прекалено късно. Блъсна се силно и падна на пода, а ножът издрънча върху каменните плочи.
Внезапно очите на Медив се отвориха и Пазителят седна в леглото.
— Мороуз? Мороуз? Тук ли си?
Каджар се изправи на крака и се огледа замаяно. Демонът беше изчезнал, сякаш бе сапунен мехур, спукан от върха на камата му. Двамата с Медив бяха съвсем сами в стаята.
— Какво правиш на пода, момко? — попита магьосникът. — Сигурен съм, че Мороуз е можел да ти приготви някакво легло.
— Учителю, магическите ви защити… — запелтечи младежът. — Пропукали са се… Тук имаше… — за момент се поколеба, чудейки се дали да назове Сарджерас. — Тук имаше демон!
Медив се усмихна. Изглеждаше отпочинал, а лицето му беше възвърнало цвета си.
— Демон? Едва ли… — Магьосникът притвори очи, после кимна. — Не, защитите са на местата си. Изобщо не са изтощени. Какво точно видя?
Каджар описа накратко облака врящ червен дим, появата на демона и начина, по който бе вдигнал ръка над учителя му. Медив поклати глава.
— Мисля, че е било едно от твоите видения — рече накрая. — Изгубена песъчинка време, попаднала случайно в кулата.
— Но демонът…
— Точно този демон не съществува вече — отсече магът. — Бил е унищожен още преди да се родя, а останките му са погребани на дъното на океана. Описанието ти приляга съвсем точно на Сарджерас от „Песен за Игуен“… Аха, виждам въпросния свитък на масата. Сигурно това е призовало видението. — Медив се намръщи, сякаш се чудеше дали има достатъчно основания да се разгневи. — Не е трябвало да работиш в стаята ми, докато спя!
— Съжалявам… Мислех, че е по-добре да не ви оставям сам… — Едва след като бе произнесъл последното изречение, Каджар осъзна колко глупаво бе прозвучало.
Медив се изкиска и усмивката се завърна отново на лицето му.
— Е, никой не ти е забранявал, пък и предполагам, че Мороуз също не е имал нищо против. Отървал си го от досадното задължение да се грижи за мен по цял ден. — Магьосникът поглади брадата си замислено. — Само за да те успокоя, ще проверя още един път защитите на кулата. Дори ще ти покажа как става. А сега, освен за срещите ти с демони, има ли още нещо, за което трябва да ме информираш?
Каджар резюмира накратко съдържанието на писмата, които бяха пристигнали през последните три седмици. Не пропусна да спомене и загадъчното послание за пристигането на пратеника, нито новината за смъртта на Гузба.
Медив изсумтя презрително, когато младежът му разказа за подозренията на съвета.
— Ще забравят за това в мига, когато видят вътрешностите на поредния глупак, призовал демони. — Магьосникът поклати глава и добави: — Празникът на писарите… Не беше ли малко преди инцидента с Хуглар и Хугарин?
— Да, около седмица и половина по-рано — отговори Каджар. — Достатъчно, за да може един демон да прелети разстоянието между Даларан и Стормуинд.
— А също и за човек, яздещ грифон — вметна Медив. — Млади момко, не всичко на този свят е свързано с магията и демоните. Запомни, че понякога и най-сложните въпроси имат съвсем прост отговор. Нещо друго?
— Изглежда орките стават все по-многобройни и опасни — рече младежът. — Лотар твърди, че напоследък са започнали да нападат и селища, а не само кервани. Малки селца, наистина, но в резултат към Стормуинд и другите по-големи градове са започнали да прииждат все повече бежанци.
— Лотар се тревожи от всяка дреболия.
— Просто е загрижен. Не знае какво да очаква занапред.
— За сметка на това аз знам — въздъхна Медив. — Ако е вярно онова, което ми разказа, нещата се развиват според най-лошите ми предвиждания…
Десет
Пратеникът
След възстановяването на Медив животът в кулата се върна към нормалния си ритъм, поне доколкото съжителството с мага можеше да бъде определено като нормално.