Каджар се зае да усъвършенства своите магически умения. По време на честите си отсъствия магьосникът му оставяше подробни инструкции, включващи новите заклинания, които да упражнява, а една от първите му работи след завръщането бе да провери докъде е стигнал чиракът в тяхното усвояване.
В началото младежът имаше чувството, че магическите му способности са дрехи с два размера по-големи от онези, които би следвало да носи, но след това започна да придобива увереност в своите сили, сякаш с разширяването на собствените му възможности въпросните широки дрехи се изпълваха.
Вече умееше да подчинява огъня на волята си, не срещаше никакви трудности да призове мълния, без на небето да има нито едно облаче, и можеше да накара разни дребни предмети да танцуват по масата само като си помисли за това.
Освен това учеше и други заклинания. Знаеше как да възстанови събитията около смъртта на даден човек, ползвайки като улика някоя негова кост или дреха, умееше да предизвиква мъгла и да оставя послания по такъв начин, че само онзи, за когото са предназначени, да може да ги разчете.
Особено горд се почувства, когато успя да усвои едно сложно вълшебство, чрез което се променяше хода на времето за неодушевените предмети. С негова помощ можеше да поправи някоя стара вещ или обратното — да превърне току-що изработен предмет в прашна, чуплива и безполезна антика.
Медив изпълни обещанието си и разкри на своя чирак естеството на защитните заклинания около кулата и сега в задълженията на младежа влизаше и това да следи за тяхното правилно функциониране.
Оставаше му съвсем малко свободно време и Каджар го ползваше, за да изучава различни текстове, свързани с демоните, които бе успял да изкопае от библиотеката. Учителят му нямаше нищо против тези занимания, ала му забрани изрично да изпробва каквито и да било ритуали за призоваване. Младежът, от своя страна, нямаше никакво желание да престъпва забраната.
Медив отсъстваше често и всеки път за различно време — ту няколко дни, ту цяла седмица. А когато се връщаше, винаги изглеждаше ужасно посърнал и уморен. Понякога бе толкова изтощен, че просто махваше с ръка, когато Каджар отиваше при него, за да му демонстрира новите си умения и да го осведоми за пристигналата кореспонденция. За щастие непробудният сън не се повтори повече, което даваше на младежа основание да мисли, че сегашните дела на учителя му не са свързани с демони.
Една вечер, докато подреждаше бележките си в библиотеката, Каджар чу шум откъм конюшнята. Докато успее да намери прозорец, от който се вижда въпросната част на замъка, групата ездачи, нарушили заниманията му, вече напускаха кулата.
Младежът се намръщи. Кои бяха тези хора? Молители, прогонени от Мороуз, или вестоносци, дошли с поредните известия, които съставляваха тъмната страна от живота на учителя? Младежът реши да слезе долу и да провери.
Още докато слизаше по стълбите, Каджар забеляза светлина на етажа за гости в долната част на кулата. Успя да зърне отдалечаваща се фигура в черно наметало, която изчезна по посока на една от спалните. Пришълецът бе придружаван от Мороуз, който носеше всичко необходимо — свещ, наочници и дежурната си реч по случая. Младежът успя да чуе част от думите му:
— … имаше други, които не внимаваха. И вече ги няма.
Какъвто и да бе отговорът, той не се чу, когато Мороуз притвори вратата и се завъртя към идващия Каджар.
— Гост? — поинтересува се младежът, опитвайки да надзърне в стаята.
— Аха — отвърна Мороуз.
— Маг или търговец?
— Не зная — отговори икономът изчерпателно и тръгна по коридора. — Пратеникът не каза.
— Пратеникът… — повтори Каджар. Веднага се досети за едно от тайнствените писма, което беше пристигнало, докато магьосникът бе спал непробудно. — Сигурно става въпрос за политика?
— Не попитах. Не е моя работа. Когато стане необходимо, ще научим.
С тези думи икономът изчезна, оставяйки младежа вперил поглед в затворената врата.
През следващите дни нормалният ритъм на живот се промени внезапно. Сякаш в кулата се беше появило ново небесно тяло, което влияеше на гравитацията на всички останали. Новата планета принуди готвачката да дрънчи усърдно с тенджерите и тиганите, а Мороуз — да обикаля неуморно из сводестите коридори на Каразан, зает с бог знае какви задачи. Дори Медив започна да се държи странно. Понякога отпращаше младия си чирак с някаква глупава заръка и веднага след като започнеше да се отдалечава, Каджар чуваше как по каменните стъпала зад гърба му прошумолява черното наметало на загадъчния гост.