За секунда младежът бе убеден, че призракът го е забелязал, но после се досети, че мъжът говореше на някого зад гърба му. Обърна се и видя Игуен — също толкова млада и красива, колкото я помнеше от предишното си видение. Носеше ефирни бели дрехи с втъкани в тях сребристи орнаменти. Вместо ботуши, на краката й имаше леки бели сандали. Русата й коса бе прихваната със сребърна диадема.
— Постарал си се… — промълви магьосницата. На лицето й бе изписано странно изражение.
— С малко магия и достатъчно желание няма нищо невъзможно — отговори мъжът и вдигна длан. Над нея разцъфтя бяла орхидея.
Игуен взе цветето и вдъхна аромата му, а после го постави върху масата.
— Нилъс…
— Нека първо закусим — предложи магьосникът. — Виж на какво е способен един придворен маг дори толкова рано сутринта. Тези ягоди са набрани преди по-малко от час…
— Нилъс…
— Сигурно предпочиташ крехка шунка, задушена в масло? — продължи магьосникът.
— Нилъс!
— Тогава може би яйца от врока, сварени направо в черупките, благодарение на едно просто заклинание, което научих още докато живеех на островите…
— Тръгвам си.
През лицето на магьосника пробяга сянка.
— Тръгваш си? Толкова скоро? Дори без да закусиш? Искам да кажа… Мислех, че поне ще ми дадеш шанс да те опозная.
— Тръгвам си — повтори Игуен. — Очакват ме безброй задължения и просто нямам време за обичайните глезотии на следващата сутрин.
Придворният магьосник изглеждаше съвсем объркан:
— Мислех, че след такава бурна нощ ще пожелаеш да останеш в Стормуинд поне за известно време…
— Няма причина да го правя — отвърна тя. — Получих онова, за което бях дошла. Безсмислено е да оставам повече.
Каджар трепна изненадано, когато най-сетне започна да разбира. Чак сега си обясни откъде му е познат гласът на магьосника.
— Но аз мислех… — заекна Нилъс, ала Пазителката поклати глава.
— Ти, Нилъс Ерън, си идиот — изрече тя с равен тон. — Вероятно си един от най-могъщите идиоти в Ордена на Тирисфал, но това не променя нещата…
Магьосникът се наежи. Сигурно му се искаше да изглежда строг, ала объркването му го правеше просто сприхав:
— Я чакай малко…
— Нали не смяташ, че си успял да ме доведеш тук само с помощта на чара си? Сигурно ти е ясно, че не съм селски говедар и не можеш да ме впечатлиш особено със службата си в двора на краля? Не си чак толкова голям идиот, надявам се…
— Не — отвърна уязвено придворният маг, опитвайки да прикрие смущението си. — Просто смятах, че като цивилизовани хора бихме могли да споделим една съвсем обикновена закуска.
Игуен се усмихна снизходително.
— Нилъс, по-стара съм от повечето кралски династии, за които си чувал. Престанах да се чувствам като момиче още преди векове.
— Но аз мислех, че… — мъжът запъна, опитвайки да намери правилните думи.
— Че единствен от Ордена си успял да покориш великата и необуздана Пазителка? — попита магьосницата подигравателно. — Че можеш да я подчиниш на волята си само с помощта на няколко салонни трика? Да впрегнеш могъществото на Тирисфал в собствената си колесница? Стига глупости, Нилъс Ерън. И бездруго си пропилял голяма част от таланта си, остави ми поне някаква надежда, че изборът ми е бил правилен.
— Но щом не съм успял да те впечатля… Щом като не ме желаеш… Защо…
Игуен отговори прямо:
— Дойдох в Стормуинд, за да си осигуря единственото, което не мога да бъда сама: достоен баща на своя наследник. Да, Нилъс Ерън, можеш да се похвалиш пред приятелите си от Ордена, че си вкарал в леглото самата Пазителка, ала не забравяй да им споменеш, че точно благодарение на теб съм се сдобила с начин, по който да ви заобиколя и да предам могъществото си на правилния човек.
Явно магьосникът бе започнал да осъзнава резултата от своите действия:
— Не би посмяла! Не си мисли, че на членовете на Ордена ще им хареса да бъдат…
— Измамени? Оставени с вързани ръце? — запита Игуен с иронична усмивка. — Да, така е. Но не се притеснявай. Едва ли ще предприемат нещо срещу теб. Не ще посмеят да навредят на човек, към когото проявявам романтичен интерес… Поне едно може да ти послужи за утеха. От всички магьосници, вещери и вълшебници, в теб открих най-голям потенциал. Семето ти ще усили моето дете и ще го превърне в достоен приемник на могъществото ми. А когато се роди и го отбия, ще ти предоставя честта да го отгледаш.