Пръстите на пратеницата трепнаха едва забележимо.
— Пъхам си носа, където не ми е работа, струва ми се. Спокойно, просто ми е интересно с какво се занимаваш. Беше зарязал всичко ей така. Надявам се, че нямаш нищо против.
„Имам нещо против“ — помисли чиракът, но на глас изрече:
— Учителят нареди да се отнасям с подобаващо уважение към неговите гости. Не зная дали е имал предвид точно това, но лично аз нямам нищо против да вдигнеш цялата библиотека във въздуха с някое от заклинанията, които четеш в момента. И бездруго ми омръзна да я подреждам непрестанно.
Лицето на Гарона не изразяваше нищо, ала Каджар забеляза, че жената отдръпна ръката си.
— Магията не ме интересува изобщо — увери го тя.
— Печално известни последни думи — подигра й се младежът. — Мога ли да ти помогна за нещо по-специално, или просто си вреш носа, колкото да се намираш на работа?
— Казаха ми, че разполагате с книга за кралете на Азерот — рече пратеницата. — Бих искала да я прегледам.
— Нима можеш да четеш? — учуди се Каджар.
— Мога, колкото и да ти се вижда странно — отвърна Гарона сухо. — През годините развих доста неочаквани таланти.
Младият магьосник се замисли за секунда:
— Четвърти стелаж, втори ред от горе на долу. Червена корица със златен обков.
Гарона изчезна между лавиците. Чиракът се възползва от възможността и събра бележките си. Явно щеше да се наложи да ги държи под ключ, щом орката бе получила разрешение да се разхожда свободно из кулата.
Поне не беше попаднала на кореспонденцията на Ордена. Дори Медив щеше да възрази, ако се окажеше, че е сложила ръка на „Песен за Игуен“. Младежът погледна лавицата, където държаха свитъка, но той изглеждаше недокоснат. Не искаше да прави сцени, ала по-късно трябваше да премести и него.
Гарона се върна с тежък том в ръка.
— Да, това е — кимна чиракът.
— Човешките езици са толкова… многословни — рече жената орк, оставяйки книгата там, където до преди миг бяха стояли бележките на Каджар.
— Само защото винаги имаме какво да кажем — отвърна младежът с лека усмивка. Зачуди се дали орките имат книги. И дали изобщо четат? Вече бе разбрал, че сред тях има магьосници, ала това не означаваше, че непременно разполагат със записано познание.
— Надявам се, че не съм била прекалено груба с теб преди малко в коридора. — Тонът на пратеницата звучеше така, сякаш би предпочела да го види с избити зъби и изкормени вътрешности. Това ли минаваше за извинение в средите на орките?
— Ни най-малко. Тъкмо имах нужда да се поразкърша.
Гарона го изгледа мълчаливо, после се настани удобно на един стол и започна да прелиства тежкия том. Намери раздела, отнасящ се до управлението на крал Лейн, и се задълбочи в него. Каджар забеляза, че устните й помръдват, произнасяйки беззвучно непривичните думи.
Сега вече имаше възможност да я огледа по-добре. Оказа се, че чертите й наистина се различават от тези на орките, с които се беше сблъскал в тресавището. Гарона беше слаба и мускулеста — пълна противоположност на грубите и тромави воини. Кожата й бе по-гладка и съвсем леко по-светлозелена от техните. Бивните й не бяха толкова огромни и противни. Имаше по-големи очи, много по-изразителни и не толкова кървясали. Младежът се зачуди каква част от всичко това се дължеше на човешкия й произход и каква — на факта, че е жена.
Всъщност, ако се опиташе да не забелязва зелената кожа, безобразното лице и надменното й поведение, в известен смисъл Гарона дори бе привлекателна. И все пак се разхождаше съвсем свободно в неговата библиотека и сред неговите книги (точно така, в края на краищата магьосникът му ги беше поверил).
— Значи си пратеник, така ли? — рече Каджар най-сетне.
Жената орк кимна мълчаливо и продължи да се мъчи със съдържанието на книгата.
— Чий пратеник по-точно?
Този път Гарона го погледна раздразнено. Младежът изпита задоволство, че бе успял да наруши желязното й спокойствие, но в същото време се чудеше доколко е безопасно да продължи да я предизвиква. Не му се искаше върху главата му отново да завалят удари, нито да търпи укорите на магьосника.
Този път поне се надяваше да получи някаква информация преди битката…
— Искам да кажа, ако наистина си посланик, все някой трябва да ти дава заповеди. Кого представляваш всъщност?
— Сигурна съм, че твоят господар с радост ще ти разкаже всичко това — отвърна Гарона непринудено.