Най-накрая страницата със сметката ми се зарежда на екрана. Втренчвам се в нея, загубила ума и дума.
Предстоящ депозит: 10 000 000 щатски долара
9
Налага ми се да презаредя страницата още няколко пъти, преди да повярвам на изписаната там цифра. Не се променя. Десет милиона.
Възнаграждение от десет милиона долара. Хидео се е побъркал.
Най-голямото възнаграждение, което съм виждала някога, е петстотин хиляди долара. Тази сума надхвърля всичко. В тази задача трябва да се крие нещо повече от онова, което Хидео разправя. Не може да е толкова проста — да хванеш някакъв си хакер, който само се опитва да обърка игрите, та ако ще и тези игри да са Световният шампионат.
Ами ако задачата е по-опасна, отколкото си мисля?
Тръсвам глава. Warcross е делото на живота на Хидео. Най-голямата му страст. Отново се сещам за искрата на напрежение, която видях в очите му, когато ми показа контактните лещи. Аз наистина притежавам специфичен набор от умения, привлекателни за него — аз съм ловец на глави, хакер и фен на Warcross, до голяма степен отлично запозната с функционирането на играта. Може би действително му е трудно да изнамери преследвачи, подходящи за задачата.
Мислите ми се връщат към срещата ни. Образът на перфектния Хидео, който си бях изградила през годините чрез документалните филми и списанията, няма много общо с мъжа, когото срещнах току-що — снизходителен, студен, неусмихващ се, реалността на митологичната фигура, която бях сътворила в главата си.
„Не цели да те сплаши“, бе настоял Кен. И въпреки това Хидео е издигнал стени около себе си и те правят учтивостта му обидна, а намеренията му — неясни. Може би всичко това е част от факта, че е червив с пари, и следователно няма нужда да се разкрива пред никого.
Или може би просто не ме харесва особено. Настръхвам при тази мисъл. Хубаво. И аз не го харесвам чак толкова много.
Освен това няма нужда да харесвам клиента, за да работя за него. Със сигурност не харесвам полицията, за която работех така често. Трябва просто да си върша работата, да го държа в течение с напредъка си и да хвана Нула преди другите. Единственото, което трябва да направя, е да спечеля възнаграждението.
Десет милиона долара. Повече никога няма да ми се наложи да се притеснявам за дългове. Мога да се подсигуря до живот. Ако спечеля наградата, всичко се променя. Завинаги. Остава само да заловя Нула преди всички останали.
Десет милиона долара. Мисля си за татко, тъй често окъснял по нощите, когато си мисли, че съм си легнала, отпуснал глава върху ръцете си, вторачен в купчината с просрочени сметки. Спомням си как се взираше мрачно в блестящия екран, залагайки за пореден път пари, които нямаше, с надеждата, че този път, този път, ще спечели.
Десет милиона долара. Аз мога да спечеля. Никога вече няма да се тревожа за дългове. Ще съм в безопасност през целия си живот. Ако спечеля това възнаграждение, всичко ще се промени. Завинаги. Когато спираме пред хотела ми, съобщение иззвънява и се появява пред погледа ми. От Кен е.
След тази среща ми е наистина трудно да повярвам на думите на Кен.
Когато Джиро ме оставя пред хотела и се качвам в апартамента, подаръкът — красива кутия от черен велур — вече стои на бюрото ми. До него има лъскав плик с отпечатаното в златно лого на Warcross. Дълго се взирам невярващо в него, после се навеждам и отварям кутията.
Вътре има чисто нов електрически скейтборд от лимитирана серия, лъскав и лек, елегантно оцветен в черно и бяло. Вземам го невярващо и тествам тежестта му в ръцете си, а след това го оставям на земята и се мятам отгоре му. Откликва на движенията ми като мечта.
Бодигардовете на Хидео сигурно са му казали за моя стар, разнебитен скейтборд. Този като нищо струва поне петнайсет хиляди долара. Колко пъти само съм го гледала по каталозите, представяла съм си колко ли меко и бързо вози. Прочитам картичката към него.
За теб. Ще се видим на Военния набор.
Х. Т.
Първо ме разпитва. После ми изпраща подаръци. Погледът ми се насочва към плика до кутията. Само преди два дни стоях пред вратата на гарсониерата си в отчаяние, загледана в яркожълто предупреждение за изгонване. Сега посягам към плика, отварям го и вадя покана от тежка, плътна черна хартия, отпечатана със златни букви.