Пред очите ми се появява известие, а нивото ми скача с две нагоре.
Официален участник във Военния набор! Поздравления!
+ 20 000 точки. Резултат за деня: + 20 000
Минахте в следващото ниво!
Ниво 28 | Б- 30 180
Спечелихте съкровище!
Първите редове на стадиона са започнали да се пълнят с уайлдкард играчи. Докато гидовете ме въвеждат на един от редовете, аз ги оглеждам. Всички изглеждат горе-долу на моята възраст. Опитвам се да свържа някои от тези хора с персонажите им в Warcross. Погледът ми се спира върху познатите ми лица. Абени Леа, представител на Кения. Тя се нарежда сред петдесетте най-добри в света. Ето го и Иво Ериксон, представител на Швеция. Хазан Демир, момиче от Турция. Чудя се дали ще е глупаво да им поискам автографи.
„Време е за работа!“ — напомням си. Мълчаливо вдигам два пръста нагоре и включвам щитовете си, а после издирвам защитата, покриваща целия купол. Хидео ми даде специална идентификация и достъп до базата данни на „Хенка Геймс“, но тя ще ме направи лесно проследима както от него, така и от всеки по-опитен хакер. Тоест, ако другите ловци на глави ме наблюдават — или Нула ме наблюдава — може и да ме забележат и да ме разкрият. Затова решавам да не я ползвам и да разчитам на собствената си тактика — подобрих собствения си достъп, за да остана в сянката на официалната мрежа. Моят начин по-добре ще ме опази от проследяване. Ако Хидео има проблем с това, ще трябва да ми го каже след набора.
Не ми отнема много време да проникна вътре. На места из стадиона се появяват цифри и букви, обозначаващи зоните, където кодът генерира частици виртуална реалност върху съществуващата сцена. Върху всичко е наложен тънък чертеж на стадиона. И най-важното — над главата на всеки човек в арената се появяват данните му, изписани с мънички сини цифри — толкова са много, че сякаш се сливат в ивици.
Най-накрая се добирам до мястото си. Зад нас стадионът надава още една пронизителна серия писъци, щом гигантските плаващи екрани показват монтаж с най-добрите разигравания на отбор „Ездачите на феникси“ от миналата година.
— Здравей! — Обръщам се и виждам момиче, което тъкмо ме е сръчкало с лакът. Има червеникаворуса коса, вързана ниско отзад на рошава опашка, а бледата ѝ кожа е обсипана с лунички. Тя ми се ухилва накриво. Щом заговаря отново, виждам пред очите си прозрачния английски превод. — Ти Емика ли си? — Погледът ѝ се плъзва нагоре към шарената ми коса, а после надолу към ръкава с татуировки. — Онази, дето нахълта в церемонията по откриването?
Кимвам.
— Здрасти.
Момичето ми кимва в отговор.
— Аз съм Зиги Фрост от Германия.
Очите ми се отварят широко.
— Да, бе! Знам те! Ти си един от най-добрите крадци! Толкова много твои игри съм гледала!
Личи си, че тя бързо-бързо чете немския превод на думите ми, който сигурно се ниже пред очите ѝ. После така грейва, та чак ми се струва, че може да се пръсне. Пресяга се напред и бутва някой, седнал на предния ред.
— Юебин! — възкликва тя. — Я виж, имам си фенка!
Бутнатото момче изсумтява с досада и се обръща на седалката си.
— Браво на теб — измърморва той на китайски, а аз чета превода на думите му. Погледът му се отмества към мен.
— Здрасти — казва той. — Ти ли си момичето, дето се вкара в мача за откриването?
Вечно ли ще ме знаят само с това? Момичето, дето се вкара?
— Здрасти — казвам аз и протягам ръка. — Аз съм Емика Чен.
— А! Американката — отвръща той ухилен и ми стисва ръката. — Знаеш ли мандарин?
Поклащам глава. Баща ми знаеше точно пет китайски фрази и четири от тях бяха псувни.
Той свива рамене.
— Е, добре. Аз съм Юебин от Пекин.
Усмихвам му се в отговор.
— Най-добрият боец в листата?
Усмивката му разцъфва.
— Да. — Той се пресяга и сръчква Зиги. — Видя ли? Не само ти си имаш фенове! — После пак ме поглежда. — Значи сега си с уайлдкард? Честито де, това е страхотно, наистина… Но не помня да съм те виждал в челото на ранглистата тази година.
— Така е, защото всички са я вписали в последния момент — изчуруликва Зиги. — Самият Хидео е одобрил номинацията.
Юебин подсвирва.
— Явно си го впечатлила!
Значи слуховете за мен са плъзнали. Не искам всички в Warcross да ме знаят баш пък така — момичето, дето се хакна в игра от едната си тъпота, а после се набута във Военния набор с уайлдкард, защото Хидео му купи място. Ами ако Юебин заподозре, че съм включена в набора по други заслуги?