Най-сетне водещият приключва. Стадионът притихва, когато асистентка му подава запечатан плик.
— Тази година отборът, който пръв ще избира от уайлдкард играчите, е… — Докато къса плика, той прави възможно най-драматичната пауза. Микрофонът му улавя звука и го увеличава, докато накрая сякаш целият купол на стадиона се раздира. Той изважда сребърна карта, вдига я и се усмихва. Холограмите превключват, за да покажат какво пише на нея. — Отбор „Ездачите на феникси“!
В официалния сектор за отборите „Ездачите на феникси“ отново надават крясъци. Седнал сред всички тях, Ашър поглежда надолу към кръга с местата за уайлдкард играчите, смълчан и съсредоточен. Сърцето ми думка толкова силно, че ме е страх да не ми изпотроши ребрата.
Водещият изчаква, докато „ездачите“ обменят няколко думи помежду си. Тишината сякаш се проточва до безкрай. Улавям се, че се навеждам напред в седалката си, нетърпелива да чуя на кого са се спрели тази година. Най-накрая Ашър махва с ръка пред себе си, подавайки името на избраника им на говорителя.
Водещият се взира в избора им, видим засега само за неговите очи, и примигва изненадано. После също махва с ръка. Подборът се изписва с огромни букви над главата му и започва бавно да се върти. Всички холограми го излъчват едновременно.
Моето име.
10
— Емика Чен!
Хор от изумени ахвания отеква из цялата арена. Около мен хора ликуват, някой ме хваща за раменете и ме разтърсва, друг ми крещи въодушевено в лицето. Аз само гледам шокирана. Знам, Хидео искаше да ме скрие пред погледите на всички — ала не очаквах да ме направи първата избрана. Тук трябва да има някаква грешка.
— Няма грешка! — провиква се водещият сякаш в отговор на мислите, които кръжат из главата ми, и се завърта в кръг, вдигнал високо картата. — Тази година явно първият избран ще е непроверен, неизпробван, невключен в ранглистата играч… — той произнася всяка дума бавно и силно я подчертава — който при все това впечатли всички ни със своя пробив в мача по случай откриването! — И продължава да плещи, сега вече за това как Хидео има пръст в присъствието ми тук в играта, и да пуска шегички, че може би Ашър Уинг от „Ездачите на феникси“, известен с необичайния си подбор на играчите, знае нещо, което ние, останалите, не знаем.
А аз само се взирам като тресната по посока на „Ездачите на феникси“. Ашър е вперил очи в мен и по лицето му се разлива самодоволна усмивка. Сред капитаните той е един от тези с най-силна интуиция — той би избрал някой, на когото може да разчита, опитни играчи с висок рейтинг. Не би се спрял на мен заради едното зрелище. Дали? Дали Хидео не му е извил ръцете?
Дали той не е Нула?
Погледът ми се измества към ложата, където Хидео все още стои изправен. Гледа, пъхнал ръце в джобовете си, извърнал лице право към мен. Може би е наредил на „Ездачите на феникси“ да поискат мен като първи избран играч. Може би действително всичко е само заради рейтинга. А може да е с цел да отклони хакера Нула от дирята ми, като ме постави в центъра на всеобщото внимание. Или може би, за да отклонят другите ловци на глави от мен. Каквато и да е причината, питам се кога ли ще мога отново да разговарям с него и да го питам какви основания стоят зад всичко това.
Някой така мощно разтърсва раменете ми, че почти усещам как ми се разбълниква мозъкът. Зиги.
— Ти разбираш ли какво нещо е всичко това?! — пищи тя в лицето ми. Аз само мигам насреща ѝ и не знам какво да отговоря. — Значи, ще свикваш през следващите няколко месеца навсякъде да те следват по петите и да те споменават във всички новини. Heilige Scheiße! — тя изпищява тези думи така неистово, че програмата даже не предприема опит да ги преведе. — Работи им късметът на някои хора!
Най-сетне успявам да ѝ се усмихна едва-едва, а после се намествам и се опитвам да догледам набора. Мислите ми се въртят във вихрушка, докато водещият вади втори комплект карти и ги прочита. „Демоничната бригада“ избира Зиги, а „Ездачите на феникси“ вземат диджей Рен. „Титаните“ вземат Алекса Романовски. Шоуто продължава, но се чувствам така, все едно прожекторите още не са се отместили от мен. От светлинните проблясъци сред публиката ми се замайва главата и се чудя колко ли хора са настроили очилата си на моя профил и ровят за всичко, което могат да открият за мен.
— Ей! — сръчква ме Юебин. — Я виж там горе! — И той кимва към частната ложа. Проследявам погледа му, готова да видя Хидео.