Нещо колебливо ме боцва по прасеца. Поглеждам надолу. Там е застанало и примига насреща ми едно тантуресто роботче, високо до коляното ми. Очите му са яркосини, във формата на полумесеци, тялото му е боядисано във весел жълт цвят, а коремът му е покрит с прозрачен стъклен капак, през който виждам как вътре се изстудява поднос с газирани безалкохолни напитки. Щом забелязва как го зяпам, то изпъчва корема си напред, отваря стъклената вратичка и вади пред мен подноса с напитките.
— Казва се Уики — представя го Ашър. — Дронът на нашия тим. Хайде, вземи си безалкохолно.
Въобще не знам как да отговоря на това, затова си вземам една кутия.
— Той пак си ме зяпа — измърморвам на Ашър.
— Иска да види харесва ли ти напитката.
Отпивам от кутията. Чудна е — с пенлив ягодов вкус, който гъделичка вътрешностите ми. Възкликвам с пресилена радост. Уики явно го отбелязва и над главата му изскача виртуално инфо:
Емика Чен | ягодова сода | +1
— По време на престоя ти той ще научи предпочитанията ти за храна и напитки — додава Ашър.
Уики предлага напитка и на Ашър, която той поема с метална ръка, вградена в количката му. После роботът си затваря корема и се търкулва към момче, седнало на един от диваните. Докато го гледам, момчето си върти ръцете във въздуха, все едно кара кормило, а от време на време се мята нанякъде. На стената срещу него път се вие сред хълмове в бонбонени цветове, обрасли с гигантски гъби. Той фучи по пътя и с лекота задминава останалите играчи.
— „Марио Карт“. Линк версия, както виждаш — казва Ашър. — Тук това е традиция.
— Традиция?
— Играем я всяка вечер по един час като част от тренировките за подобряване на скоростните ни рефлекси. Доста оспорвана надпревара се разгаря. — После той шумно плясва с ръце и се провиква така, че гласът му прокънтява из общежитието:
— Ездачи! Кой е тук?
Момчето чува Ашър първо, слага играта на пауза, дръпва слушалките от ушите си и се обръща на дивана да погледне своя капитан. После очите му се врътват към мен. Веднага го разпознавам — прочутия по цял свят Рошан Ахмади с кафявата кожа и гъстите тъмни къдрици, представител на Великобритания.
Ашър му се ухилва до уши.
— Я познай кого съм довел с мен? — пита той и посочва с глава косата ми.
— Аш, ама и ти си един деликатен — отвръща Рошан със сдържан британски акцент, без да откъсва поглед от мен. После кимва. — Здравей, Емика. Аз съм Рошан.
— Тази година той се завръща като наш щит — додава Ашър. — Освен това е начело на световната ранглиста по „Марио Карт“, ако случайно те интересува.
— Здрасти. — Вадя си едната ръка от джоба и му махвам. — За мен е чест да се запозная лично с теб.
На Рошан като че му става приятно. Той ме удостоява с кратка усмивка.
— И за мен също.
— Всички вече сме си избрали стаи — казва Ашър и кимва към коридора, тръгващ от главния атриум. — Рошан искаше стаята с най-големи прозорци. Мен ме настаниха в далечния край, където има някои персонализирани ъпгрейди, специфично приспособени за мен. — Той изпъчва гърди. — Капитанът си има привилегии! Рен е там, в дъното на коридора. А що се отнася до теб…
— Ей! — провиква се към нас глас от горните етажи. Поглеждам нагоре и виждам момиче, провесило лакти от балкона. То шумно дъвче дъвка. Косата ѝ е дива бъркотия от прекрасни черни къдри, има широки рамене и прави бедра и е облечена в грамадно бяло горнище на спортен екип с дълги ръкави, което рязко контрастира с кафявата ѝ кожа. Вторият поглед разкрива, че дрехата ѝ изобщо не е горнище на екип, а тениска с надпис КВАЛИФИКАЦИИ ПО КУИДИЧ с гигантски спортен шрифт.
Веднага я харесвам.
Ашър завърта очи.
— Това е Хамилтън Хименес — казва ми той достатъчно силно, та да чува и тя. — Или просто Хами. Тя е нашият крадец. — Той ѝ се ухилва. — И моя дясна ръка.
Тя също му се ухилва.
— Днес си сантиментален, а, капитане?
Той ме поглежда.
— Освен това е и отчасти ненормална. Не се оставяй да те навие да играете шах.
Хамилтън само свива рамене.
— Недей да хейтваш само защото не можеш да победиш. — Тя надува грамаден балон и го всмуква обратно. Погледът ѝ отскача към мен.
— Стаята ти е тук горе. На втория етаж. Взех по-голямата спалня, защото ти си с уайлдкард, а аз — не. Дано нямаш нищо против.
Чакам и четвърти играч да си подаде физиономията, но къщата изпада в тишина.