Цял час отлита незабелязано, докато трескаво пробвам всичко в гардероба си. Има дори рафт, посветен изцяло на маските за лице във всевъзможни цветове и шарки, аксесоар, който забелязах, че мнозина в Токио носят. Слагам си няколко от тях, като опъвам връзките им зад ушите си, така че маската да покрива устата и носа ми. Може би ще ми свършат добра работа, ако имам нужда да обикалям града инкогнито.
Когато малко по-късно спирам, все още навлечена в луксозни дрехи и пищни аксесоари, останала без дъх, изведнъж ме обладава безпокойство. Всяко нещо тук струва повече от целия ми дълг — преди Хидео да го изплати, разбира се.
Хидео.
Тръсвам глава, връщам всичко на мястото му и излизам от гардероба. Ще имам предостатъчно време да се възхищавам на всички тези вещи по-късно. А сега — обратно на работа. Хидео се погрижи да вляза в някой отбор, но сега зависи единствено и само от мен да се уверя, че със съотборниците ми ще печелим всеки рунд. Колкото по-дълго останат „Ездачите“ в турнира, толкова повече време ще имам да разследвам играчите.
В същия този миг, докато аз зяпам гардероба си, двамата други ловци сигурно бързат по дирята на Нула и докладват какво са открили на Хидео. И те са били на Военния набор. Ами ако също са видели тъмния силует, кацнал на таванското скеле? Точно в момента някой друг може да печели десет милиона долара и вече може да съм обречена да се завърна в Ню Йорк с празни ръце.
При тази мисъл ме разтърсва лека паника и се задействам.
Първо си включвам защитите и минавам на непроследимата версия на профила си. После сядам на ръба на леглото и вадя скрийншота, който направих по-рано на стадиона. Изображението, което вадя, всъщност е триизмерна снимка, която мога да завъртя от изходната ѝ точка, за да я изучавам. В допълнение на това тя е уловила и всички данни и кодове, вървящи на стадиона в мига на заснемането.
Присвивам очи и се взирам в статичния силует на скрийншота. Ако го увелича, това само го размазва и вади от фокус. Виждам кода, управляващ виртуалните симулации из сградата, но за тази форма не виждам никакъв код или данни. Въвеждам няколко команди, премахвам визуалните изображения от скрийншота и сега се потапям в царството на кода. Там, където е силуетът, виждам само петно от смущения.
Отпускам се назад и се замислям. Той е скрит от мен по всякакъв начин — с изключение на факта, че успях да го видя. Сигурно не го е очаквал. Намръщвам се. Ако е бил Нула, значи, не се прикрива толкова добре, колкото трябва. Но пък и „Токио Доум“ си има собствена мрежа от връзки за Военния набор. Най-лесният начин този човек да успее да проникне там, е ако вече е бил одобрен да влезе в арената и е бил допуснат физически от защитата. Значи е някой сред публиката. Или играч. Или уайлдкард.
Пак се навеждам напред и отново превключвам на изображения, после зумвам, за да разчета кода, генерирал образа му. На екрана се появява изглед на кода на изображенията, сведен до най-същественото. Докато го разчитам, разсеяно хапя вътрешната страна на бузата си.
И тогава виждам нещо, което ме сепва. Просто един ред. Даже и ред не е, а чифт букви, загубени сред кода. Ключ към разгадката.
WC0
В повечето части от кода на Warcross официалните играчи са означени с Warcross идентификациите си или с обозначението WPN. WP е съкращение от Warcross Player — играч на Warcross, а N e някакво число, чиито цифри се подбират на случаен принцип. Затова, ако гледам код за собствения ми аватар, сигурно там ще се видя изписана като WP39302824 или нещо такова.
Различно обозначение за играчите на Warcross се използва единствено по време на Военния набор. Поглеждам пак маркера. По време на Военния набор в кода играчите не са означени с маркери за играч. Не се наричат WP плюс случайно число. Моят код във Военния набор беше WC40 — Wild Card 40, защото бях последният участник в списъка за набора.
Който и да е този силует, той е бил официален участник във Военния набор. Бил е допуснат физически там, на „Токио Доум“. WC0. Уайлдкард участник. Подозренията на Хидео се оказват доста точни.
Отпускам се назад и се замислям над тази новина. Дали Нула е един от останалите играчи? Ако знаех това по време на Военния набор, можеше да отделя повече време за опити да проникна в данните на всеки играч подред. Сега ми трябва още един шанс всички уайлдкард играчи да се намират на едно и също място едновременно, и трябва да съм достатъчно близо до тях физически, за да имам достъп до инфото им.