Ашър вече като че не се впечатлява, вниманието му е съсредоточено върху „Демоничната бригада“, които са влезли в клуба. Франки обявява пристигането им и стената на диджей Рен отново се изменя — от нашия феникс в орда скелетоподобни страшилища в качулати мантии, яхнали коне, и те връхлитат сред публиката с извадени мечове.
— Иди си поговори с демоните тази вечер — измърморва ми той. — Ти си новобранка, затова ще се помъчат всячески да те сплашат. Искат да влезеш в първата си игра неуверена в себе си.
— Не ме плашат.
— Дано — Ашър мига насреща ми. — Но искам да се престориш, че те плашат. Накарай ги да те подценят. Искам да си помислят, че са те притиснали натясно и са те разколебали, че ние сме допуснали огромна грешка, като сме те взели като първа избрана. Нека се почувстват доволни от себе си. А после в мачовете ще ги разбием и ще ги хвърлим в шок.
Рошан поглежда косо Ашър.
— Малко е рано да пращаме нашата уайлдкард на огневата линия — отбелязва той.
— Тя ще се оправи — ухилва ми се Ашър. — На теб на челото ти пише „бунтар“!
Решавам да му се усмихва в отговор с надеждата на челото ми да не пише и какво върша за Хидео толкова ясно, че той да се досети. Вниманието ми отново се завръща към демоните. Струпали са се близо до сцената, на която свири диджей Рен. Доста добро оправдание да отида да посъбера данни за всички тях.
— Разбрано, капитане! — казвам.
Щом започваме да си пробиваме път сред масата от лакти и рамена, Рошан ми подава чаша с питие.
— Ще имаш нужда — мърмори той. — На Аш все му се иска да поопъне нервите на противника преди мач. Но ако не ти се говори с демоните, не си длъжна.
Почти навсякъде, накъдето погледна, виждам познати ми официални играчи. И те също ме оглеждат, забелязват ме, говорят си, без да откъсват очи от мен. Какво ли разправят всички? Какво ли знаят? Дали някои от тях също са ловци на глави? За човек, свикнал да живее незабележимо, цялото това внимание, съсредоточено върху мен, е малко изнервящо. Но всеки път само се ухилвам в отговор.
— Да вървим — казвам на Рошан. — Хората и без това ще приказват за мен. Защо пък да не посвикна със сблъсъците?
Рошан се навежда към мен и кимва по посока на Макс Мартин и Тримейн Блекбърн от „Демоничната бригада“, които си говорят в един ъгъл.
— Ако играем с демоните — шушне ми той на ухото, — ще трябва да се оправяш с тази двойка. Макс е техният боец, Тримейн е архитектът. И Тримейн ще погне теб по време на играта. Той има склонност да си набелязва архитекта на другия отбор, и ще превърне живота ти в ад. — Кимам в отговор на думите му. — Хайде! — додава той, слага ръка на гърба ми и ме повежда напред.
Макс сигурно е най-лесно забележимият човек сред тълпата — той се извисява над всички, тази вечер безупречно облечен в син костюм, дръзко открояващ се на тъмната му кожа. До него Тримейн изглежда тъничък и бледен в черно-белия си костюм, почти като призрак. Той и Рошан си разменят втренчени ледени погледи, когато отиваме при тях. После той вдига скептично вежда срещу мен.
— Здрасти! — казвам му и си лепвам на лицето широка наивна усмивка. — Тримейн Блекбърн, нали? — В същия момент леко чуквам с пръсти по крака си и започвам да свалям инфо и за него, и за Макс. — Толкова е вълнуващо да си на едно и също място с всичките тези отбори, нали?
— Тя се вълнува, че е тук! — казва Тримейн на Макс, а очите му не се отлепят от мен. — И аз сигурно щях да се вълнувам, ако бях се класирал с измама.
„Ще ти се на тебе да беше толкова умен, че да се класираш с измама!“ — иде ми да изплюя в отговор, но си поемам дълбоко дъх и се принуждавам да премълча.
Щом вижда физиономията ми, усмивката на Тримейн се разтяга.
— Виж я ти тази прасковка! Те толкова лесно се натъртват, че им трябва отделен щит, който да ги придружава навсякъде. — Очите му умишлено избягват Рошан по начин, от който лесно разбирам къде наистина е съсредоточено вниманието му. — Аш като че губи хватка, щом те избра първа.
Макс ме измерва с поглед от горе до долу.
— E, Аш може би просто е искал да избере някой подобаващ на потеклото на отбора му. Не съм ли прав, Ахмади? — пита той Рошан. Макар и погледите и на двамата демони да се задържат върху мен, те все още не ми проговарят директно. Ръката на Рошан леко ме стисва за лакътя.