Тогава Хидео вдига поглед в моята посока. Дишането ми се учестява. Той се сбогува с Тримейн и тръгва в наша посока. Само след миг вече е пред нас и Рошан пристъпва напред, за да го поздрави.
Хами ме плясва по китката.
— Стига си нервничила — казва, поглеждайки многозначително към роклята ми.
— Не нервнича — промърморвам, но изведнъж Хидео се озовава пред мен и ръцете ми застиват от двете страни на тялото.
— Госпожице Чен — казва той усмихнато, очите му се задържат върху лицето ми. — Поздравления!
Иска ми се да го попитам: „Вие ли сте отговорен за моя статут на първа избрана?“. Вместо това само се усмихвам и отвръщам на ръкостискането му.
— Повярвайте, бях най-шокирана от всички — отвръщам.
Зад гърба му Тримейн и Макс ни наблюдават втренчено. Ако Тримейн можеше да ме прониже с поглед, вече да го е сторил.
— Всеки набор носи поне една изненада — казва Хидео.
— Нима ми казвате, че не сте очаквали да бъда избрана толкова бързо?
— Така ли стана? — намек за усмивка трепва върху устните му. — Не бях забелязал. — После се навежда към мен. — Тази вечер изглеждаш прекрасно — добавя с приглушен глас, за да не го чуе никой друг. И докато се осъзная, той вече ми кимва за сбогом и ни подминава заедно със своя антураж, бодигардовете и влачеща се подире му пищяща тайфа от фенове.
— По дяволите! — казва ми Хами в ухото, все тъй с очи, приковани в Хидео. — На живо е още по-хубав, отколкото по новините.
Рошан е забил поглед в мен.
— Той да не би да се пошегува с теб за първия избор?
— Не мисля, че ме харесва особено.
— Достатъчно е, за да влезеш в таблоидите — казва Хами. — Наясно си, нали? Хидео не разговаря по този начин с играчите си. При него всичко е строго делово. — После ме сръчква в ребрата толкова силно, че изсумтявам.
— Не е голяма работа — настоявам.
Хами се изсмива и къдриците се разлюляват край лицето ѝ.
— Дори не ми пука. Физиономията на Тримейн ще ме захрани за останалите шампионати.
Когато няколко фенове се нареждат за автографи от нея и Рошан, аз хвърлям поглед към мястото, където Хидео изчезна в тълпата. Беше ме наблюдавал внимателно по време на Военния набор. Спомням си го как стоеше в частната си ложа, когато водещият обяви името ми като първи избор. Хидео не разговаря по този начин с играчите си. А как тогава? Нима не размени думи с всеки, с когото се срещна тази вечер? Успявам да мерна за последно фигурата му през тълпата, след което бодигардовете му го повеждат към коридора.
Пред взора ми изскача име и аз инстинктивно поглеждам нагоре. Озовала съм се достатъчно близо до мястото, където диджей Рен стои все така прикрит зад своята планина от инструменти и продължава да върти бесни парчета, а златните криле на слушалките му отразяват неоновите пулсиращи светлини. Почти бях забравила, че той също е официален играч в турнира — а сега съм достатъчно близо до него, за да изтегля данните му.
Пресягам се дискретно и изкарвам пред очите си инфото му. И веднага се сепвам.
Не мога. Личната му информация е скрита зад куп щитове — не един, а десетки, и няма как да достигна до никаква част от нея с хаковете, които съм свикнала да използвам. Каквато и да е причината, Рен не подхожда аматьорски към въпроса за защитата си и знае как да се пази по начини, далеч превъзхождащи средния играч. Твърде много начини. Взирам се в него и се замислям. Фигурата, която видях на „Токио Доум“, е един от официалните играчи.
А има само един уайлдкард играч, отсъствал от мястото си по време на Военния набор.
12
На следващата сутрин, когато излизам от стаята си с прозявка и коса, омотана небрежно на кок, чувам гласът на Ашър да се носи от атриума. Тръгвам и се засичам с Хами. Тя изсумтява полусънено. Косата ѝ е още по-голяма от обикновено — взрив от смолисточерни къдрици, обрамчващ лицето ѝ.
— Долу — смотолевя тя.
— Какво става?
— Обявяването на двойките отбори — отвръща тя, а после поема с препъване към банята си.
Обявяването на двойките отбори. Днес ще разберем кой отбор с кого ще играе. Тази мисъл моментално ме разбужда. Измивам си зъбите, наплисквам си лицето с вода и си слагам нов чифт Warcross лещи. После слизам долу във всекидневната. Ашър вече е там и ми махва да отида на диваните. Тази сутрин има тъмни кръгове под очите, но иначе изглежда бдителен и развълнуван. Поглеждам надолу към масичката за кафе. Списанието най-отгоре на купчината е публикувало снимка на Хидео от някакъв банкет — той се усмихва на седналата до него блондинка, която го гледа влюбено. „Принцеса Адел намира своя принц?“ — крещи заглавието.