— Господин Танака! — провиква се той. — Какви са причините за вашия интерес към Емика Чен?
Съотборниците ме поглеждат като един точно когато лицето ми избухва във всякакви нюанси на червеното. Прокашлям се. На екрана обаче на Хидео и окото му не мигва.
— Уточнете моля — отвръща той.
Репортерът, жадуващ да получи реакция, продължава да напира.
— Уайлдкард играч, който не е в ранглистата? — пита той. — Първата избрана в набора? „Ездачите на феникси“ — нейният отбор — играят първия мач на сезона?
Усещам как погледите на съотборниците ми пробиват дупки в мен. Само Ашър изпухтява с досада и измърморва:
— Нейният отбор ли? Капитанът съм аз!
Изражението на Хидео остава съвършено невъзмутимо, дори незаинтересовано. „Нищо ново — принуждавам се да си напомня. — Репортерите се усъмняват във всяко негово общуване с момиче.“ В списанието на масичката ни за кафе са го сватосали за норвежката принцеса, за бога! Единствената реакция, която забелязвам, идва не от Хидео, а от Кен, който прикрива трепналата по лицето му едва забележима усмивка. Всъщност трудно е да се каже, може и да ми се е привидяло.
— Аз не контролирам първия избор в набора — отвръща Хидео. — А редът на мачовете бе избран от комитета няколко месеца предварително. — После отмества поглед, за да обърне внимание на друг репортер.
Хами подсвирва към екрана.
— Еми, ти какво ще кажеш за това? — вдига тя вежда насреща ми. — Сега таблоидите другата седмица ще те гаджосват с Хидео на първа страница!
При тази мисъл сърцето ми започва да блъска в гърдите. Това е едва първата сутрин на първия ни тренировъчен ден, а ролите ми на уайлдкард и ловец на глави вече ми причиняват главоболия. Ако не се откажа до седмица, ще бъде чудо.
Най-накрая Хидео слиза от подиума и предаването свършва. Ашър помолва Уики да изключи фийда. После се обръща и поглежда всички ни.
— Е, банда — казва той, — имаме един месец, за да си отракаме двамата уайлдкард играчи.
Поглеждам програмата, която съм пуснала да заобиколи щитовете на Рен. Още малко и ще вляза вътре.
— С лещи ли сте? — пита Ашър и оглежда всички ни. Кимваме в синхрон. — Добре тогава. Тренировката започва сега!
13
Ашър се привежда напред, после натиска нещо на дисплея си във въздуха. Пред очите на всички ни изскача Warcross меню. Щом Ашър може да покаже на всички ни едно и също нещо, значи по време на тренировки всички сме включени към една и съща мрежа. А ако в момента всички сме включени към една и съща мрежа, то мога да се възползвам от това и да хакна по-личната информация на Рен. И личната информация на всички.
Докато размишлявам, Ашър избира опцията „Тренировъчни терени“. Светът около нас притъмнява, все едно съм затворила очи. Примигвам няколко пъти. А после покрай нас се материализира нов свят.
Това е свят от Warcross, който не съм виждала никога преди. Трябва да е достъпен само за професионални отбори. За начало изглежда като варосан — виртуален свят, готов само наполовина, повърхностите му не са боядисани и им липсва текстура. Стоим сред бял тротоар до бяла улица, гъмжаща от бели коли, а около нас се извисяват бели сгради с колони. Когато поглеждам по-нататък по улицата, мярвам неоцветена джунгла — дърветата и стъблата им са в цвят слонова кост, а тревата, растяща покрай градските улици — снежнобяла. Единственият цвят в този свят идва от небето над нас — то е светлосиньо.
За момент си позволявам да забравя за лова. Намирам се в ниво, което малцина ще видят през живота си, с някои от най-известните играчи в света.
— Добре дошла на тренировъчните терени — казва Ашър до мен. И той като всички нас сега е облечен със стандартна униформа — червена броня, ярко контрастираща със света наоколо. Така ни е невероятно лесно да се забелязваме един друг.
— Това е безцветна симулация, съдържаща миниатюрни светове, всички концентрирани в един. — Той кимва надолу по улицата към джунглата. — Тук има гори редом с градския квартал, в който се намираме в момента. Няколко преки източно оттук градът свършва и започва океан. На запад има тесни стълбища, изкачващи се до небето. През дупките в градските улици се спускаш в подземна мрежа от пещери. Като цяло има симулации на повечето пречки, с които можем да се сблъскаме в тазгодишните нива.
Вглеждам се по-внимателно във всеки от костюмите ни. Макар и всички да носим червени брони, между тях има тънки разлики. Костюмът на боец на Рен е с аеродинамична форма, целият в гладки пластини, защитен е от външна бойна броня. На гърба му е закачен кръгъл щит, а протекторите на ръцете му са с шипове. Костюмът на крадец на Хамилтън изглежда целият в джобове, скривалища и тайни местенца, където да прибира разни неща. Ашър си изглежда досущ като капитан, докато Рошан е въоръжен с отбранителни щитове и отвари, с които да предпазва всички ни.