Бам!
Земята тътне, щом основата на стълба избухва. Той рязко се килва напред и се катурва под ъгъл към стената на сградата.
— Много добре! — подвиква одобрително Рошан.
Прекалено съм съсредоточена и не ги поглеждам. Цялата ми енергия сега е насочена към задачата ми. Скачам върху стълба, после си поемам дълбоко въздух и хуквам по него към сградата. Наваксвам времето, загубено за залагане на динамита, докато стремглаво се изкачвам все по-високо и най-сетне стигам до стената на сградата. Хами още се катери, но е на цели десетина стъпки под мястото, където се намирам. Два етажа над нас пауъръпът се рее над моста.
Притискам длани до стената, после посягам към въжето на кръста си. Ако успея да го метна и да закача примката за един от прожекторите на моста, мога да се набера достатъчно бързо, че да стигна първа.
Внезапно нещо рязко ме дръпва за кръста. Едва не губя равновесие и не пропадам във въздуха. Мигом поглеждам надолу.
Въжената примка на кръста ми я няма. Под мен Хами ми се ухилва и я вдига нависоко. Как успя да я докопа толкова бързо?
— Не си единствената, която разполага с инструменти, уайлдкард! — провиква ми се тя. Насочва зашеметителя си към мен, краищата му блестят на светлината, а после мята въжето ми върху стърчащия ъгъл на по-горния етаж и се набира по-нависоко.
Свалила е с точен изстрел въжето от кръста ми и го е уловила. Няма време да ѝ се ядосвам. Отново се съсредоточавам върху пауъръпа и се мятам нагоре по стената, вкопчвам се във всяка тухла. Двете се катерим в трескаво темпо.
Хами е по-бърза от мен. Чевръсто ме задминава и секунди по-късно вече съм изостанала от нея с цели шест стъпки. Скръцвам със зъби и се напрягам да ускоря катеренето.
Точно когато Хами достига края на моста, наоколо ни блясват цветове. Изведнъж край нас изникват още пауъръпи, разпръснати над моста и по стените. Ашър сигурно е включил обратно останалите пауъръпи. Погледът ми се стрелва към един, който е в обсега ми.
Това е яркожълта сфера, увиснала до стената там, където се намирам аз. Грейвам. Взрив от скорост. Сграбчвам го и го стисвам в длан.
Сферата изчезва и ме обвива в яркожълто сияние. Изведнъж светът край мен като че забавя ход, а заедно с него и Хами. Мятам се нагоре, катеря се двойно по-бързо, отколкото само допреди малко.
Задминавам Хами и скачам на моста точно когато въздействието на пауъръпа изтича. Светът отново се връща към нормалната си скорост.
Таймерът над Морфа продължава да отброява времето. Остават трийсет секунди.
Вместо да запристъпвам по моста с най-бърза крачка, прежалвам няколко ценни секунди и спретвам набързо капан на Хами. Вадя чука от колана и разбивам всяка опора за ръце и крака. Действам, докато се изтеглям по ръба на моста. Хами няма да може да се залови за тях, за да ми тръгне по петите.
Хами изръмжава раздразнително и ми се озъбва. Не реагирам и продължавам да напредвам сантиметър по сантиметър. Вече съм толкова близо до пауъръпа!
Но когато поглеждам назад, Хами пак я няма. Примигвам. Какво?
— Тук съм! — подвиква ми отгоре гласът ѝ.
Поглеждам и я виждам да се рее над мен. Съдейки по обгръщащото я оранжево сияние, е успяла да хване пауъръп „Криле“ — временен полет. Тя се ухилва и се хвърля към Морфа.
Отскачам от ръба на моста и ѝ се нахвърлям. Ръцете ми я стисват за краката. Вадя я от равновесие точно преди да посегне към Морфа. Тя се стряска и надава сърдит рев. За миг, докато нейната летателна способност все още е в действие, се боричкаме на място и тя се мъчи да ме изтръска от себе си. А после ме шокира — напада ме с юмруци.
Едва успявам да отклоня първия ѝ удар. Вторият се врязва в брадичката ми и усещам как хватката ми отслабва. И пак, за моя изненада, тя не ме пуска. Обикновен крадец би ме пуснал, обаче Хами затяга хватката си и продължава да се бие с мен във въздуха.
— Гледай я в ръцете! — провиква се Рошан точно когато виждам нещо да проблясва в юмрука на Хами. Кама. Кама?! Крадците не би трябвало да притежават ками! Светкавично проумявам, че това трябва да е планувано от Рошан. Тримейн сигурно играе така — лесно минава от една роля в друга. И затова Рошан сигурно ѝ е дал камата, за да ме провери как ще реагирам в подобна ситуация. Как бих реагирала на Тримейн.
Хами замахва към мен със заслепяваща скорост.
Не би трябвало да успея да отбия удара. Но рефлексите ми на ловец на глави са шлифовани години наред. Споменът как се нося по нюйоркските улици и залавям комарджията, изниква в паметта ми. Той ме беше нападнал с нож — истински нож. Щом виртуалният нож на Хами връхлита към мен, се задействам чисто по инстинкт — пускам я и я изблъсквам, пропадам леко, а сетне в последната секунда ръцете ми се стрелват и я стисват за глезените.