Очите ѝ се отварят широко от изненада. А после въздействието на пауъръпа ѝ за летене изтича.
Използвам последния ѝ тласък във въздуха, за да се залюлея нагоре. Щом започва да пада, я пускам. Инерцията едва ми стига. Протягам ръка колкото се може по-нависоко. Пръстите ми докосват Морфа. Усещам го в дланта си. Щом го придобивам, пареща тръпка плъзва по ръката ми. Надавам тържествуващ вик.
А после пропадам към земята. Стоварвам се силно по гръб и за няколко дълги секунди аватарът ми е извън строя. Само лежа и пъшкам и се смея. После си проверявам инвентарната наличност, нетърпелива да видя Морфа в профила си.
Няма го там.
Когато успявам да седна, Хами се запътва към мен с широка крачка. Протяга ми ръка, стиснала Морфа, и ми се усмихва.
— Гепих ти го точно когато тупна на земята — казва тя.
— Как…? — тръсвам глава. Толкова бързо е действала, че изобщо не съм усетила как го е грабнала от ръцете ми, докато съм лежала на земята. Поглеждам към Ашър и другите, които вървят към нас. — Но… не победих ли в задачата? Аз първа го хванах.
— Много силни качества имаш, Еми — казва Ашър и ми кимва одобрително. Хами ми подава ръка и ме издърпва да стана. — Много си изобретателна. Начинът ти на игра като архитект… Аматьорите не играят така. Бързо се придвижваш. Точна си. Ти си много по-талантлива, отколкото предполага твоето 28-о ниво. Точно както си и мислех. — Той кимва към Хами. — Но притежаваш и някои от класическите слабости на уайлдкард играчите. Първо… — той вдига един пръст. — Ограничено зрително поле. Хами е първокласен крадец. Сигурно е по-бърза и пъргава от всички крадци, срещу които си играла някога. Трябваше да ти помогна, като пусна и останалите пауъръпи.
Поставям ръка на бедрото си и поглеждам към Хами.
— Как така винаги знаеше точно какво ще направя?
Тя потупва слепоочието си с пръст.
— Не се оставяй да те навия да играем шах — шегува се тя, повтаряйки предупреждението на Ашър за нея, когато я срещнах за пръв път.
— Хами може да предугажда ходове ти с десетина стъпки напред — обяснява Ашър. — Като всеки майстор шахматист. Може да избистри потенциалните ти маршрути в главата си и разчитайки езика на тялото ти, да разбере какво е най-вероятно да направиш. И всичко това, докато тя самата е в движение. Не казвай, че не те предупредих.
— Обаче не очаквах да ми се нахвърлиш в последния момент — добавя Хами. — Това е забавно — да заложиш на уайлдкард, нали? Никога не знаеш какъв играч ще получиш.
Десетина хода напред. Вероятно беше разгадала действията ми в момента, в който започнахме, може би в мига, в който се затичах към уличното осветление. Въздъхвам.
— Добре. Какви други класически слабости имам?
Сега Ашър е вдигнал два пръста.
— Не се вслуша в указанията ми.
— Взех Морфа.
— Беше ти наредено да донесеш Морфа на мен — прекъсва ме Рошан. — На капитана на своя отбор. Упражнението не свърши с това, че грабна първа пауъръпа. То свършва, когато го предадеш на мен. — И щом го казва, Хами отива при Ашър и му подхвърля пауъръпа. Той го улавя, без да гледа.
— Добре се справи — казва Ашър.
Тя грейва.
— Благодаря, капитане.
Радвам се, че се намирам в Warcross и другите не могат да видят как бузите ми се изчервяват от срам. Аз съм ловец на глави и хакер, а ние не сме особено добри отборни играчи. Нарежданията не ми понасят много. Но преглъщам тези мисли и кимвам на Рошан.
— Съжалявам.
Той поклаща глава с усмивка на лицето.
— Недей. От крадците не се очаква да притежават ками, притежават ги бойците. Но Тримейн може да действа така в играта, а ти току-що успешно се пребори с него. Не мисля, че съм виждал някой друг с такава бърза реакция на изненадваща атака. Блестящо първо упражнение, особено от уайлдкард играч.
— Да — кимва към мен Хами. — Не е зле. Адска съпротива ми оказа, Еми. Ще трябва само малко още да се понапънеш, за да ме победиш. — Тя ми намига. — Не се безпокой, пак си по-добра от Рошан, когато беше уайлдкард.
Рошан ѝ хвърля раздразнен поглед, който я разсмива. И пряко себе си се усмихвам и аз.
— Следващо упражнение! — призовава Ашър. — Рошан и Рен, качвайте се горе. — Всички пауъръпи пак се включват и този път Морфът е вътре в една от сградите. Другите се отдалечават, а аз продължавам да гледам. Вниманието ми е все така съсредоточено върху Рен. Лентата, показваща напредъка в тегленето, най-долу в полезрението ми, се е заредила докрай и сега програмата зарежда данните на другите ми съотборници. Но броят криптирани файлове на Рен, до които съм успяла да се докопам, е толкова жалък, че все едно съм останала с празни ръце.