А никой не ходи в Тъмния свят, ако не се занимава с нещо незаконно.
14
Първия път, когато стъпих в Тъмните светове, беше по време на първия ми лов. Бях на шестнайсет и съвсем сама. Шефът на една местна нюйоркска улична банда беше предложил възнаграждение от 2500 долара за един от членовете ѝ и аз го бях видяла в кратка обява в някакъв онлайн форум.
Бях чела за други младежи като мен, опитали късмета си в конкурентния свят на ловци на глави. Не им личеше да притежават някакви по-специални качества, а и изглеждаше като начин — ако те бива — да си докарваш добри приходи. Най-добрите ловци можеха да спечелят до шестцифрена сума на година.
Имах и друга причина да отида на този лов. Баща ми дължеше 2000 долара от хазарт. След като той почина, си обещах да не работя за никого от престъпния свят — но за да мога да си го позволя, трябваше да изчистя този дълг.
В противен случай хората, на които татко дължеше пари, щяха да дойдат да си ги искат от мен в мига, в който навършех осемнайсет.
Така че направих проучване — доколкото ми се удаде — как да стигна до Тъмните светове. Вярвах най-искрено, че следвайки няколко онлайн ръководства, ще успея някак да се шмугна невредима в това свърталище на престъпността.
Единственото правило в Тъмната мрежа е да останеш анонимен. Нивото на безопасността ти е в тънка зависимост от нивото на маскировката ти. Научих това по трудния начин, след като успях да издрапам дотам, проследих мишената си и открих местонахождението ѝ в реалността. Едва тогава осъзнах, че докато съм била там долу, случайно съм изложила на показ част от самоличността си. Не мина много време и цялата ми лична информация — възраст, история, местонахождение — беше излъчена навсякъде в Тъмните светове и оборудването ми беше компрометирано.
Да, взех си парите и изплатих дълга на татко. Но през следващите няколко месеца напълно изтърбуших лаптопа и телефона си, останах офлайн и се покрих доколкото можах. И въпреки всичко получавах откачени телефонни обаждания посред нощ, както и странни писма в пощенската кутия. Някоя и друга заплаха, оставена на стълбите пред дома ми. В крайна сметка ми се наложи да се изнеса.
Никога повече не работих за банда. Отне ми месеци да събера куража да се върна онлайн. Това е то Тъмните светове: Можеш да се подготвяш за тях колкото си искаш, но единственият начин да ги разбереш истински, е да влезеш в тях.
— Госпожице Чен — поздравява ме Хидео, след като ни свързват. — Радвам се да ви чуя.
Това се случва на следващата сутрин, преди да започнат сериозните тренировки. Виртуалният образ на Хидео се е разположил в стаята ми, приведен напред в стола и опрял лакти на бюрото си. По самотния сребрист кичур в косата му проблясва лъч, процедил се през прозорците. До него Кен се е облегнал на бюрото с ръце в джобовете, което ми подсказва, че съм прекъснала разговора им. Той ме поглежда през рамо. Двама бодигардове са застанали мирно до тях.
— Обаждаш се толкова скоро с новини? — подхвърля Кен и поглежда Хидео. — Може пък наистина да си намерил своя идеален ловец на глави.
Опитвам се да си докарам вид на професионалист, както съм седнала по турски на леглото, боса и в прокъсани джинси.
— Сигурно си бил зает след партито за откриването — казвам на Хидео. Погледът ми се стрелва за миг към Кен. — Извинете, прекъсвам ли работата ви?
— Ти си работата ни — отвръща ми Кен. — Тъкмо за теб си говорехме.
— О — прокашлям се. — Хубави неща, надявам се.
Кен се ухилва.
— По-скоро да — казва, след което се отдръпва от бюрото на Хидео, без да дава повече обяснения. — Ще ви оставя на спокойствие. Весело!
Хидео разменя бърз поглед с Кен.
— След малко ще си продължим разговора — информира го.
Кен излиза от полезрението ми. Хидео го изпраща с поглед, а после прави бърз жест с ръка към вратата. Без нито дума двамата му бодигардове се покланят, излизат и оставят Хидео сам в стаята.
Щом напускат, той пак се обръща към мен.
— Надявам се да си прекарваш добре, откакто привлече всичкото внимание на Военния набор.
— Наскоро проумях, че си наредил на „Ездачите на феникси“ да ме призоват първа, за да си сигурен, че ще се класирам за игрите.
— На никого не съм нареждал да бъдеш първата избрана — заявява той. — Ашър Уинг е решил това съвсем сам. Ти си ценен кадър.
Значи, в крайна сметка Хидео няма общо с това.