Поглеждам нагоре — там е балконът с гледка към цилиндъра с имената. Няколко аватари са насядали на него и гледат. Единият се е навел напред, подпрял лакти на коленете си, и безмълвно изучава имената. Потенциални убийци — всичките чакат точната сума. Потръпвам и извръщам очи.
По останалите стени вървят списъци със статистически данни за всеки официален Warcross отбор. Данните за „Ездачите на феникси“ и „Демоничната бригада“ заемат цяла стена. Под нея се извърта списък със залаганията срещу двата отбора. Пристрастията съкрушително клонят към страната на „Демоничната бригада“.
Групи безименни аватари се скупчват тук и там, всички потънали в собствените си разговори. Повечето имат тежкарски, дори чудовищен облик — напомпани ръце с дълги остри нокти, черни дупки на мястото на очите. На някои хора от Тъмния свят много им допада да се издокарват в подобаващ вид. Търся Рен. Той може да е всеки от тези аватари, маскиран точно като всички нас.
Поглеждам часа. Почти един. Изпружвам врат и оглеждам внимателно тълпата, докато въвеждам команди, търся какъвто и да било признак за сигнатурата на Рен тук. Нищо.
И тогава…
Златната точка се появява на картата ми. Докато си пробивам път през тълпата, изведнъж виждам предупредителен надпис, който ми съобщава, че Рен е тук вътре. И наистина, щом проверявам данните му, виждам как маркерът WC0 цъфва в неговото инфо. Сърцето ми забива учестено. Той е силуетът, който бях видяла над арената! За какво… или заради кого… е дошъл тук?
Оглеждам се, а тълпата като че притихва, във въздуха надвисва тишина, изпълнена с очакване.
Внезапно списъкът с предложения за убийства върху стъкления цилиндър временно изчезва, заменен от следния надпис:
ОБСИДИАНОВИТЕ КРАЛЕ срещу БЕЛИТЕ АКУЛИ
И Тъмните светове си имат свои собствени прочути отбори — само че тези играчи си остават анонимни и играят много, ама много мръсно. Всички, които гледат към цилиндъра, сега виждат плаващ бутон ВЛЕЗ в центъра на полезрението си. Натискам го. Отваря се поле, което ме пита колко банкноти искам да заложа. Оглеждам се из стаята, взирам се в цифрите над всеки един от останалите залагащи. Б- 1000. Б- 5000. Б- 10 000. Виждам дори неколцина, заложили суми, далече надхвърлящи Б- 100 000.
Залагам стотачка. Тук няма нужда да бия на очи.
Светът около нас се изменя и изведнъж вече не стоим на палубата на Пиратското свърталище, а се носим над редица от осветени небостъргачи под кървавочервено небе. Неоновобели играчи изникват сред света и засияват редом с пауъръпи. Изгледът от Пиратското свърталище се минимализира в по-малък екран в ъгъла на зрителното ми поле — той ще се появява в центъра пред очите ми, щом погледна надолу към него. Сега го използвам, за да потърся златната точка на Рен.
Ето го и него, застанал е само на няколко крачки от нас. Над главата му виси светлозелената цифра на заложените от него банкноти. 100. Вдигам вежда. И той не се хвърля на високи залози. Странна работа. Обикновено когато проследявам някого тук долу, той е склонен да залага умопомрачителни суми в банкноти.
Но Рен си рискува репутацията на професионален играч само за да заложи тук шепа банкноти в незаконна игра. Нещо не се връзва. Не е дошъл тук за играта. Мотка се насам-натам, сигурно просто си трае, докато изчаква. Следя го и се мръщя. Хващам се на бас, че е дошъл тук, за да се свърже с някого.
Коментаторът се обажда и представя десетимата играчи, а после мачът започва. За разлика от нормалните игри, при тази най-отдолу на зрителното ми поле са изписани две цифри. Всяка цифра обозначава цялостната сума в банкноти, заложени за всеки отбор. Щом играчите се хвърлят в движение, чувам рева на публиката. Двама противници се застигат и двамата замахват, за да нападнат. И щом го направят, единият внезапно се изгубва от поглед. Изскача зад гърба на другия и преди онзи да успее да реагира, го изритва от покрива на сградата. Тълпата се разкрещява. Аз си стоя мълчаливо и си гледам. Първият играч трябва да е хакнал кода му, за да се възползва от някой бъг или нещо такова. В истинска игра подобен ход би означавал незабавен бан. Но тук, без надзора на официални служители на „Хенка Геймс“, всичко е позволено.
Докато играта върви, залаганията за всеки тим се променят на живо пред очите ми. „Обсидиановите крале“, започнали с по-високи залози от „Белите акули“, сега изостават. След като архитектът им е повален с пауъръп „Ледена висулка“ (временна парализа), залозите за акулите скачат още по-високо.
Въздъхвам. Нищо необичайно не се случва — освен необичайно ниския залог на Рен. Ами ако само си губя времето тука, а Рен е един грамаден куп зелен хайвер?