„Ама разбира се! Записвай числата!“ — казвам си. Продължавам да гледам, а Нула изчаква още няколко минути и прави нов залог. Този път 55,75 банкноти за кралете и 37,62 банкноти за акулите.
И наистина, в отсрещния край този път друг комарджия прави същите залози в същия ред. Проксито пак ги записва.
Гледам в озадачено мълчание как това се повтаря пак и пак, докато всички край мен продължават да викат за мача. Като че тия залози не смущават никой друг — всъщност няма и причина за това, защото само едрите залози се подчертават с плътен шрифт и променят значително резултата и за двете страни. Защо пък на някого да му пука за тия странни дребни суми?
А после Нула прави чифт залагания и откликващият залагащ е Рен. Ахвам тихо.
Най-накрая, когато мачът свършва, Нула застава до своето прокси и безмълвно се отдръпва на крачка от стъкления цилиндър. До него проксито кимва веднъж на тълпата, а откликналите с код сега кимват в отговор. Горе електронният трак за кратко минава в друга мелодия, все едно се е бъгнал. „Да излезем с гръм и трясък! — измърква певицата в новото парче. — Йе, време е да излезем с гръм и трясък!“ А после тракът пак се връща към обичайния си ритъм. „Обсидиановите крале“ завършват с победа, а сумата за „Белите акули“ изчезва, разделена и изплатена пропорционално между спечелилите комарджии. Поглеждам надолу към записа на залозите на Нула в цифри.
Петдесет двойки числа. Всичките — дребни залози. Обхватът им е от 153 до 0. Докато се взирам в тях, ми хрумва една възможност — толкова странна мисъл, че отначало я отхвърлям. Но колкото повече се взирам в числата, те сякаш толкова повече ѝ съответстват.
Това са координати. Дължини и ширини.
Ами ако са координатите на градове? Трескав ужас завладява мислите ми. Очертава се нещо голямо, най-сетне се сблъсквам с важни улики. С каква точно цел Нула задава координати на другите? Какво замисля?
Като в унес тръгвам да излизам от профила си, вън от Свърталището и Тъмния свят. И точно докато излизам, мярвам Нула за последен път в другия край на палубата.
Той гледа право в мен.
17
Не знам дали ме е разпознал. Може изобщо да не ми е обръщал внимание, а погледът му да е бил случайност. Но споменът как извръща глава в моя посока ме разтърсва дори сега, когато отново се намирам в стаята си, загледана към балкона. Бавно изпускам въздух. Ведрата действителност ме дразни след излета в Тъмния свят.
Ами ако Нула ме преследва?
Вадя карта и тя, прозрачна, се разстила пред очите ми заедно със списъка с координатите, които преди малко записах в Пиратското свърталище. После насочвам вниманието си към дължините и ширините по краищата на картата.
— Трийсет и едно цяло и две десети — измърморвам гласно и прокарвам пръст по проекцията. — Сто двайсет и едно цяло и пет десети.
Пръстът ми спира над Шанхай.
Пробвам втори чифт числа.
— Трийсет и пет цяло и пет стотни. Сто и осемнайсет цяло и двайсет и пет стотни.
Лос Анджелис.
40,71. 74,01. Ню Йорк.
55,75. 37,62. Москва.
И така нататък. Сравнявам всяка двойка числа, понякога поставям минус пред някое число, когато то ме води сред дива пустош или сред океана. И наистина, всеки чифт координати съвпада с някой важен град. Всъщност Нула е изредил петдесетте най-големи града в света и всеки му бе повторен от някой комарджия сред тълпата в Пиратското свърталище.
С каквото и да се занимава Нула, това е глобална операция. И някак си имам злокобното предчувствие, че крайната му цел е свързана с нещо много повече от осуетяването на някой и друг турнир по Warcross.
Ами ако залогът са човешки животи?
Почукване на вратата ме изтръгва от мислите ми.
— Да? — извиквам.
Никакъв отговор. Оставам на мястото си още за миг, но после ставам и отивам до вратата. Натискам копчето, което я отваря.
Рен е — облегнал се е отстрани на входа със слушалки, надянати на врата. На лицето му се появява усмивка, в очите му обаче я няма.
— Чух, че си пропуснала обяда — казва той и накланя глава към мен. — Боли те глава?
Кръвта замръзва в жилите ми. И все пак си напомням да запазя спокойствие — затова примижавам насреща му, намръщвам се и слагам ръце на хълбоците си.
— Чувам, че и ти си го пропуснал, за да правиш музика — отвръщам.
Той свива рамене.
— Имам договор със студиото ми и съм длъжен да го изпълня, със или без Warcross. Другите ми казаха да се кача и да те доведа. Долу започват да играят нещо, ако искаш да се включиш. — Той кимва към стълбището.