В центъра на арената светлините отслабват. Гласът на коментатора гръмва в слушалките ми.
— Дами и господа! — възкликва той. — И така… Да започваме!
Арената около нас помръква и ни прехвърлят в алтернативен свят.
Студените лъчи на слънцето ме карат да примижа. Вдигам виртуалната си длан, за да затуля очи. После сиянието постепенно избледнява и се оказвам увиснала във въздуха над ширнал се безкрай от сини ледове и ледници със снежни върхове, които постоянно се менят и пращят под собствената си тежест. Снегът блещука под чуждото слънце — милиони светли точици. Небето сияе в лилаво, розово и златно, обкичено с грамадни планети, кръговете им се извиват оттатък хоризонта. Грамадни ледени монументи се извисяват сред пейзажа, изригват от ледниците на неравни промеждутъци. Монументите сякаш са изваяни от вятъра — прегърбени, надупчени и обветрени, полупрозрачни, те се издигат чак додето поглед стига. Дори и музиката, носеща се навсякъде край нас, звучи студено — синтетични камбанки и ехо на фона на вятър и плътен, кънтящ, ритмичен бийт.
Ала онова, което в действителност привлича вниманието ми, са извисяващите се и от двете ни страни канари от син лед. Вътре в този лед са замръзнали грамадни зверове. Полярна мечка колкото небостъргач. Едноок бял вълк със замръзнала озъбена паст. Змиеподобен дракон. Саблезъб тигър. Рунтав мамут. Потръпвам — тези грамади будят у мен страхопочитание. Сякаш всеки миг могат да изригнат от леда.
Щом дръзвам да погледна надолу, стомахът ми се свива. Облечена съм в яркочервения екип на архитект, ботушите и дебелата ми качулка са поръбени с алена кожа и стоя на нещо като летящ скейтборд, закопчан за краката ми. Два цилиндъра, прикрепени в основата му, изстрелват сини пламъци. Вляво от мен са Ашър и Рен, облечени в подобни червени екипи за сняг. И двамата се носят на скейтбордове във въздуха. Ще падне надпревара.
Вдясно от мен се появява противникът.
„Демоничната бригада“ е облечена изцяло в бляскаво сребристо. Джена се усмихва самодоволно на Ашър, а после подигравателно му козирува. Ашър само скръства ръце, все едно не я забелязва. Леденият поглед на Макс Мартин се плъзва по всички ни. Но този, който се е съсредоточил изцяло върху мен, е Тримейн, с неразгадаем израз в леденосините си очи. Нацелил е мен и си спомням как оттренирвах с другите неговите хватки, как Рошан ме предупреди за неговата приспособимост. Наблизо Рошан е стиснал зъби. Двамата дори не се поглеждат.
— Добре дошли на първия официален мач от шампионата! — се чува в слушалките. — Днес „Демоничната бригада“ се изправя срещу „Ездачите на феникси“ в Белия свят — пейзаж, за който са нужни скорост, хитрост и бърза мисъл! Няма да има нито време, нито място за колебания!
Артефактът на нашия отбор се появява над главата на Ашър — блестящ червен диамант. Сребрист диамант проблясва над главата на Джена. Десетки пъстроцветни пауъръпи изскачат из цялото ниво във въздуха, над монументите долу, на земята. Оглеждам ги и търся някой в обсега ми, който да си струва усилието.
— Еми! — чувам в ушите си гласа на Ашър по личната връзка на отбора ни. — Монументът най-близо до теб. Виждаш ли пауъръпа „Мълния“? Докопай го.
Мярвам кълбо в бяло и синьо, увиснало в центъра на дупка, зейнала в първата ледена структура.
— Ясно! — отвръщам.
— И какъв интересен избор на капитан Ашър! — разправят в момента анализаторите. — И от двете му страни стоят не един, а двама уайлдкард играчи в първия мач за сезона на „Ездачите на феникси“! Емика Чен и Реноар Тома трябва да са го впечатлили по време на тренировките!
— Успех! — казва Рен, докато водещите четат правилника. Знам, че това е за мен, и както обикновено не мога да разбера дали го казва искрено, или злонамерено. Пускам му напрегната усмивка.
— Да ти се връща — казвам.
Когато говорителите приключват с правилника, всички играчи се удряме по два пъти с юмрук в гърдите в знак на съгласие. Светът замира. Чувам само тишина.
После прозвучава познатият рог, оповестяващ началото на играта.
— Готови… СТАРТ!
И светът край нас оживява. Пориви на вятъра раздухват сняг високо в небето. Пламъците, които моят ховърборд изпуска, се обръщат на деветдесет градуса и се изстрелвам нагоре като куршум. Инстинктите ми на скейтбордист моментално се задействат — докато другите край мен се олюляват върху своите машини, аз прикляквам в позиция с идеален баланс. Ашър ми хвърля изненадан поглед. Сняг връхлита в лицето ми и нищо не виждам. Мигам, за да го изчистя от очите си.