Ховърбордът ми вече набира скорост. Белият пейзаж профучава край мен, грамадите на ледените монументи са все по-близо. Ашър и Рен карат до мен. Ашър дръпва напред. Предпазливо изпробвам ховърборда си и разбирам, че и под двете ми пети има бутони. Щом натисна с крак отпред, ускорявам ход. Натисна ли с крак отзад, бия спирачки. Ще трябва да внимавам — ако ударя твърде силно спирачки, ще запецна във въздуха и ще се сгромолясам долу.
До мен Рен се откъсва от формацията по команда на Ашър. Скръцвам със зъби, но после решавам да не тръгвам след него засега. Рен чу инструкциите на капитана. Ако съм прекалено явна в преследването си, вместо да слушам Ашър, ще се усети, че съм намислила нещо.
Диамантът сияе над главата на Ашър. В центъра на зрителното ми поле има прозрачна кръгла карта, показваща шестте точки, в които се намират в момента всичките ни играчи. Без малко да загубя равновесие, когато върху ни връхлита нов порив на вятъра. Първият леден монумент стремглаво лети към мен.
— Сега, Еми! — изстрелва Ашър по нашия канал.
Поглеждам нагоре към пауъръпа „Мълния“, левитиращ насред грамадната дупка в леда. После измествам тежестта си върху задния крак. Ховърбордът ми литва нагоре. Привеждам се, докато почти се залепям за борда — промяната ускорява хода ми и политам като ракета към кълбото.
Сграбчвам го в движение и профучавам през дупката.
Споменът за триизмерната карта на света изскача в главата ми. Виждам структурата, през която преминавам, от всичките ѝ страни, спомням си пукнатините и наклоните на терена. За част от секундата изчислявам как може да се срути тази ледена структура, ако сега я засегна. „Направи го!“, казвам си. Вадя пръчка динамит от колана си и я лепвам на стената, докато преминавам. После се втурвам надолу.
— Варда! — изкрещявам по защитения ни канал.
Зад гърба ми взрив разтърсва нивото. Сняг и ледени отломки прелитат край мен. Свивам се и се привеждам ниско на ховърборда. Взривеният от мен масив изстенва, стонът му отеква над пейзажа. Поглеждам през рамо и виждам как рухва и се люшва към нас. Предупредени от мен, останалите ездачи се разпръсват. И аз се стрелвам рязко встрани — толкова внезапно, че насмалко да загубя контрол и да се прекатуря. В същото време насочвам новопридобития си пауъръп към мястото, където са се групирали демоните. И го хвърлям. Мълнията ги уцелва всичките — с изключение на капитана, Джена, като осветява пространството в блестящо злато. За една-единствена безценна секунда демоните замръзват.
Джена успява само да мерне гигантската сгромолясваща се сянка, преди да изкрещи предупредително на съотборниците си:
— Мърдайте! По-живо!
Но мълнията ги е разсеяла. Играчите им се пръсват наляво и надясно, а структурата рухва сред взрив от разхвърчал се лед. Спасяват се на косъм — всички с изключение на Дарън Кини, щита им. Рухналата колона се стоварва мощно върху рамото му, той се завърта бясно, губи контрол и изчезва сред белите облаци. Лентата с живота му спада до 0.
Дарън Кини | Отбор „Демонична бригада“
Живот: — 100 % | ПОВАЛЕН!
ЕМИКА ЧЕН поваля ДАРЪН КИНИ!
Регенерира се на цели петдесет стъпки зад мен с обновена лента на живота.
— Първи удар! — изкрещява водещият, а публиката реве като полудяла. — Бележи Емика Чен!
Хами надава радостен крясък в комуникатора, Рен изругава, а Рошан като че се стъписва. Най-сетне се чува гласът на Ашър.
— Другия път да ме предупредиш! — крясва той, макар и в гласа му да звучи възхищение.
Опитвам се да се съсредоточа върху главозамайващия пейзаж, профучаващ край нас. Артефактът на Джена блести в сребърно над главата ѝ.
— Пак заповядай! — провиквам се в отговор. Навсякъде край нас ехтят писъците и ликуванията на невидимата публика.
— Не е за вярване! — реве анализатор. — Още един ранен ход на уайлдкард играч в първия мач на сезона, а и какъв ход само! Подценявахме Емика Чен! Голяма веселба ще падне!
Внезапно един от демоните прехвърча към мен, а после се завърта с борда си и застава с лице насреща ми. Тримейн. Усмивката ми рязко угасва, когато той се хвърля към мен и ме пронизва в гърдите с острие, вградено в предпазителя на ръката му.
Емика Чен | Отбор „Ездачи на феникси“
ЖИВОТ: — 40 %
Стрелвам се назад, ховърбордът ми се разтърсва и без малко не губя равновесие. Тримейн ми се нахвърля отново. Толкова е бърз, че виждам движенията му замъглени. Ако ме събори от борда, ще пропадна в небитието и ще се регенерирам далече зад всички. И дълго време няма да ставам за нищо. Ръцете ми трескаво търсят чука на колана.