Рошан изниква изневиделица от другата ми страна. Той присвива очи, издава ръцете си напред и ги кръстосва пред Тримейн. Движението активира протекторите на ръцете му — огромен сияен син щит излиза от тях и оформя идеален кръг, скривайки и двама ни зад себе си. Атаката на Тремейн се сблъсква с него, вместо с нас, запращайки искри навсякъде.
— Дундуркаш новия ви архитект? — присмива се той на Рошан.
— Не ревнувай — отвръща му Рошан.
Той разделя ръцете си, сваляйки щита за момент, и засилва юмрук към лицето на Тримейн. По-малък син щит блести около запратената му напред ръка. Той удря Тримейн достатъчно силно, за да го накара да се олюлее назад, и изстисква 15 % от живота му. Тримата маневрираме надолу и навлизаме в долина от посипани с лед камъни, после в последния момент се издигаме, за да избегнем остра стърчаща скала. Завивам рязко настрана, а Рошан продължава да се бие с Тримейн — ала Тримейн завива заедно с мен, решен да ме повали.
Споменът за 3D картата на пейзажа отново пробягва пред очите ми. Използвам го, за да избегна сблъсъка с една канара.
Сега анализаторът говори толкова бързо, че едва успява да си поеме дъх:
— И демоните изпращат щита си подир Емика! Рошан се втурва да ѝ помогне! Ако Тримейн спипа Емика при тези скали — тя му избягва! На косъм! Сякаш познава терена! Рошан ни демонстрира защо е един от най-добрите щитове в игрите! Няма да позволи архитектът им да падне, каквото и да му коства това!
Край нас фучат пауъръпи. Хвърлям им едно око и откривам онова, което ми трябва — „Взрив от скорост“. Той сияе в златно и прелита покрай мен. Стисвам зъби и правя остър вираж към него. Протягам ръка. Едва успявам да го сграбча.
Начаса го използвам. Светът се втурва напред.
Светлината на нивото се изменя — златни лъчи огряват ледените монументи и прокарват дълги сенки напряко на ледниците. Канарите от син лед от двете страни на пътя ни придобиват по-тъмен, по-злокобен цвят, а замръзналите зверове вътре в тях сякаш оживяват. Струва ми се, че се размърдват. Чак след момент осъзнавам, че слънцето залязва. Ако продължава така, ще ни трябват пауъръпи, които да ни осветяват пътя. Оглеждам се напред за Рен. Ашър е предал нашия артефакт на Хами и тя изхвърча пред всички ни. Сега Ашър и Рен тръгват в комбина към Джена, прикрита от две страни между Тримейн и Зиги.
— Като че ли предстои първият двубой между капитаните! — крещи водещият.
Джена забелязва хода на Ашър. Тя прикляква на ховърборда си и се гмурва надолу. С нея надолу се устремяват и съотборниците ѝ. Пропадат надолу и точно когато изглежда, че всеки миг ще се разбият в земята, завиват нагоре и се понасят ниско над ледника. Ашър и Рен също се гмурват надолу. Щом прелитат край нас, във въздуха изплющяват снежни дири.
Издигам борда нагоре. Пред мен Хами така рязко пришпорва своя, че се отклонява вдясно. Награбва още един пауъръп, яркосин, после и трети. След това започва да се промъква към Тримейн.
Пак поглеждам надолу, към групичката, летяща току над повърхността на ледника. Оттук до хоризонта има достатъчно формации, в които да ги вкарам в клопка, ако си свърша както трябва работата. Тримейн вероятно си мисли същото. Насочвам ховърборда си надолу и политам подире им ниско над земята.
— Еми — казва Ашър по защитения канал. — Виждаш ли онази арка отпред? Взриви я.
— Ясно!
— Ние с Рен ще се отклоним в последната секунда и ще минем зад Джена. Щом тя и екипът ѝ се опитат да избегнат сипещите се пред тях отломки, ще ги изловим в гръб и ще ѝ вземем артефакта.
Кимвам, макар и да знам, че Ашър не ме вижда.
— Споко. Ще я съборя, преди да са…
Думите замират на устните ми, когато от ледените канари край пътя ни с взрив изскача грамадна фигура.
Прилича на праисторическа бяла мечка, само че е висока колкото небостъргач, а челюстите ѝ са разтворени широко и разкриват ред остри зъби, всеки колкото най-близката ледена кула. Очите ѝ сияят в алено. Тя надава земетръсен рев, а после се хвърля към най-близкия играч.
Най-близкият играч съм аз.
Крайниците ми минават на автопилот. Натискам здраво с крак газта. Същевременно завивам с ховърборда вляво толкова рязко, че се завъртам на сто и осемдесет градуса. Бордът ме изстрелва обратно в посоката, откъдето дойдох. Зиналата меча паст се простира и от двете ми страни и челюстите тръгват да се затварят. Само още малко! Изстрелвам се навън точно когато челюстите се захлопват, а придружаващият ги вятър ме запокитва напред. Краката на мечката се приземяват тежко на земята, разтърсвайки целия свят.