Сред снежния прах изневиделица изниква Рошан и изхвърча в моя посока — като че ще се вреже право в мен. Инстинктивно вдигам ръце пред себе си. После завивам настрани в отчаян опит да се спася.
Избягваме сблъсъка на косъм. Щом прелита край мен, той ме сграбчва за китката и изхвърча нагоре точно когато мечката отново ни се нахвърля. Преди да успея да протестирам, той влага всичките си сили и ме мята към небето — аз политам към арката, която все така се извисява напред. Под мен челюстите на мечката се затварят около Рошан.
Рошан Ахмади | Отбор „Ездачи на феникси“
ЖИВОТ: — 100 % | ПОВАЛЕН!
Наблизо още един огромен звяр се изтръгва от ледените канари. Едноокият бял вълк. Играчите се пръсват наляво и надясно, щом той залюлява глава и челюстите му защракват. Хваща Зиги. Тя изчезва в устата му и се регенерира на петдесет стъпки назад, заедно с Рошан. Рен се разклаща зверски и губи контрол над борда си, докато се опитва да избегне зяпналата уста на вълка.
Това е шансът ми да го спипам. Завивам в остра дъга и се спускам към Рен. Той ме вижда само миг преди да се забия силно в него, запращайки и двама ни в противоположна на вълка посока. Посягам да сграбча китката му и след кратка борба ръката ми най-сетне се затваря около нея.
Примката се активира. Виждам я как проблясва в златно, а после изчезва. Внезапно синьо сияние обвива Рен, а после се разтваря във въздуха. Миг по-късно в зрителното ми поле изскача нов файл. Ухилвам се. Пробихме.
— Махни се от мен — изсъсква Рен, докато се опитва да се освободи.
Движението му събаря и двама ни от ховърбордовете и политаме надолу към земята. Всичко пред очите ми потъва в ослепителна белота — само след секунда сякаш се регенерирам на цяла дължина зад останалите.
— Двамата уайлдкард играчи на ездачите правят аматьорска грешка — крещи анализаторът.
Когато се регенерира на няколко метра от мен, Рен ми хвърля убийствен поглед. Ашър ми се кара по вътрешната ни линия. Но не ми пука. Заложих капана на Хидео. Фокусът ми се измества от Рен обратно на играта.
Търся като луда с очи съотборниците си по картата. Най-сетне мярвам Ашър и Хами да се реят близо до центъра на арката — летят в стегнати кръгове, попаднали в капан между други два звяра. Няколко демона също се носят към тях.
Вадя динамита и изхвърчам към върха на арката. Щом го достигам, забивам пръчката в пукнатина най-отгоре на ледената структура. После се спускам в спирала надолу и се отдръпвам точно когато тя избухва. Последва нов земетръсен взрив — ударната вълна яростно разтриса борда ми, навсякъде край мен се разхвърчава сняг и присвивам клепачи, за да опазя очите си. Останала ми е една последна пръчка динамит.
Зад мен в мъглата се материализира Рен с Ашър и Хами по петите му. Нашият артефакт все още сияе над главата на Хами. Извиквам ѝ, после вадя чука си от колана и ѝ го хвърлям. Ръката ѝ се изстрелва напред и тя го хваща, без дори да се обърне, намигайки ми през рамо за благодарност. Докато се отдалечава от най-близкия звяр, тя хвърля чука към окото му колкото е възможно по-силно. Той удря в десетката, карайки звяра да се отдръпне с яростен рев.
Демоните са над нас и ни гледат отвисоко. Сега те са с предимство и го знаят — дори и оттук различавам усмивката върху лицето на Джена. Техният артефакт е все още у нея, сияе в сребърно над главата ѝ. Устните ѝ мърдат — дава нареждания на отбора си.
— Хамс — казва Ашър по нашия канал, докато всички летим сред пейзажа, потъващ в мрак след залеза на слънцето. — Дай ми артефакта. Загаси си светлините на ховърборда. — Впил е поглед в Джена. — И вземи нейния.
Докато предава на Ашър нашия артефакт, Хами му намига. В здрача и нашият, и противниковият артефакт сияят с лесно забележим син ореол.
— Слушам!
— Рошан, пази ѝ гърба. Рен, отрежи им достъпа. Еми…
Но така и не чувам какво иска от мен Ашър. Точно над монумента близо до нас отеква взрив и ни разпръсва на различни страни. Тримейн е метнал пръчка динамит наблизо. Размазано светлинно петно прелита край нас и се забива право в Рен. И той, и другият пропадат. Другият е Макс. Рен изръмжава ядно и отхвърля противниковия боец от себе си. Същевременно Хами изхвърча и се загубва от поглед, от ховърборда ѝ се виждат само хвърчащите яркочервени искри от мотора, който я тласка напред. Нямам време да се замисля накъде отива, защото в следващия миг Джена полита надолу към нас като таран с Дарън и Зиги от двете ѝ страни. Лети право към Ашър. Ашър се озъбва и се смее, после полита да я посрещне.