— Хидео… — начевам тихо нов опит. Внимавам да се пазя по-далече от всякакви мистерии, обвили миналото му. Погледът ми се задържа върху едва забележимите белези по кокалчетата му. — Ще продължа да преследвам Нула, това ти го обещавам. Но не искам да пострадаш пред очите ми. Ти не беше до мен в Пиратското свърталище и не усети както мен злокобното присъствие на онзи тип. Още не знам какво крои, но явно е опасен. Не можеш така да си играеш с живота си.
Хидео се поусмихва.
— Нима си била път чак дотук тази вечер, за да ме убеждаваш да напусна Токио?
Това подкачане ме кара да се изчервя пак и започвам да се ядосвам на себе си. Оставям чашата и свивам рамене.
— Ами не смятах, че това е нещо, което мога да обсъдя както трябва с теб, без да дойда тук лично. Исках и да те предупредя, без съотборниците ми да могат случайно да подслушат. Но аз сама исках да дойда тук. Кен не ме е принуждавал.
— Емика… — казва той. — Няма нужда да ми изтъкваш причините си да дойдеш. Признателен съм ти, че бдиш над мен. Та днес ти ми спаси живота.
Каквото и да смятах да кажа на свой ред, погледът му кара думите да заглъхнат. Той също оставя чашата си и се навежда към мен. Токов удар пронизва гръбнака ми.
— Радвам се, че си тук.
Вглеждам се в очите му и се мъча с всички сили да успокоя пулса си.
— Нима?
— Може би намеците ми към теб са били твърде деликатни.
Досега общо взето приемах, че всичките ми тълкувания на казаното от Хидео са преувеличения от моя страна, ала това изказване е трудно да го изтълкуваш погрешно. „Той достатъчно често говори за теб“ — бе казал Кен. Преглъщам тежко, но не се отдръпвам.
— Какво? — прошепвам.
Хидео е свел мигли и в погледа му има нещо сладко и неуверено. Той се колебае. После махва почти неуловимо с ръка и прозрачен екран изскача пред погледа ми.
„Връзка с Хидео?“, изписва се на него.
— Искам да ти покажа нещо — казва ми той. — Нова комуникационна система, върху която работя. Сигурен начин да се свържеш с мен.
Вглеждам се за миг в поканата, а после я приемам. Краищата на зрителното ми поле светват в синьо.
— Как работи?
Изпрати ми мисъл, Емика.
Гласът на Хидео, нежен, топъл и дълбок, проехтява в съзнанието ми. Почти подскачам от изненада. Когато го поглеждам, той не помръдва нито устните, нито пръстите на ръцете си. Това е телепатия през НевроЛинк, еволюция в комуникациите, интимна и тайна нишка в умовете ни, която ни свързва. Изумена от тази новост, аз колебливо му изпращам отговор.
Ти си в ума ми?
Само ако ми позволиш. Свободна си да прекъснеш връзката във всеки един момент.
Не успявам да сдържа усмивката си, уловена някъде между потреса и вълнението. Мина почти десетилетие, откакто Хидео създаде технология, която промени света, и ето го сега — продължава да го прави, година след година. Поклащам глава невярващо.
Това е невероятно!
Хидео се усмихва, мрачното му настроение сякаш започва да се разсейва.
Не мисля, че осъзнаваш колко много се наслаждавам на компанията ти. Затова искам да ти споделя една тайна.
Внезапно осъзнавам, че мога не само да чуя мислите му в главата си, но и че мога да… усетя нещо. Мога да почувствам частица от емоциите му през връзката.
О — помислям си, без дори да го осъзнавам, а пулсът ми се ускорява. Усещам желание в него, една наситена, тлееща топлина. За мен.
Искам да те целуна — мисли си Хидео, докато се навежда още по-близо до мен — още от онази вечер, когато те видях с бялата рокля.
От партито в „Саунд Мюзиъм Вижън“. Дъхът ми секва. Изведнъж рязко осъзнавам колко са разголени раменете ми. Постоянният приток на чувства, който усещам през връзката ни, замайва главата ми и се чудя дали той може да усети същото нещо да извира и от мен — обезумелия, трескав ритъм на сърцето ми, топлината, която се втурва през вените ми. Би трябвало, защото усмивката му се разширява.
Чувствам се дръзка под тази приглушена светлина, в тази стая, в която изведнъж е станало много горещо.
— Ами — започвам аз, а погледът му пада върху устните ми. — Като че трябва да направим нещо по въпроса.
Мога да мисля само за това, че той е тъй близо, за черните му очи, за дъха му, галещ кожата ми. Сега погледът му искри, очите му добиват онзи тъмен цвят, изгаря го пламенна жажда, желание. За една мъчителна секунда той се колебае. После главата му се накланя към мен. Меките му устни се притискат в моите и още преди да го осъзная, той ме целува.