Клепките ми пърхат и се затварят. Отначало е нежен, чувствата му са сдържани и търсещи, едната му ръка се вдига и леко обхваща лицето ми. Извивам се под допира му, показвам му, че искам повече, че съм готова за още. Фантазирам си какво може да направи след това и му изпращам тези мисли. Чувстваш ли какво искам? Сякаш в отговор, сподавен стон на удоволствие се изтръгва от дълбините на гърлото му. После се приближава още, притиска ме на дивана и ме целува дори по-страстно. Отдавам се на докосванията му и си фантазирам как може да продължи това. Връзката помежду ни подсилва десетократно всяко чувство и аз се боря да си поема въздух, завладяна от помитащата сила на желанието му, изливащо се върху ми — и от заслепяващата ме страст, препускаща в негова посока. Мога да усетя мислите му, мимолетни проблясъци от ръцете му върху тялото ми, плъзгащи се надолу по голите ми бедра.
Цялото ми тяло гори. Пръстите му се заплитат в косата ми, придърпват главата ми към него. През мъглата, обвила мислите ми, осъзнавам, че съм обгърнала с ръце шията му и го придърпвам към мен, докато всяка частица от тялото ми се притиска в неговото. Толкова е топъл, мускулите на ръцете и гърдите му са стегнати под дрехите. А дъждът продължава тихо да се сипе по стъклото.
Хидео се отдръпва само за миг, устните му трептят над моите. Диша учестено и тежко, бръчки браздят челото му, огънят все още пламти в очите му. В този миг той е така истински, съблякъл е от себе си своята сдържана, резервирана, порядъчна версия. Разтърсва ме буря от усещания, не знам върху какво да се съсредоточа, искам да изпия всичко на един дъх, мъча се да намеря съвършените думи.
Е, да — изпъшквам накрая. — Намеците ти определено са били твърде тънки.
Усмивката му се завръща.
— Ще ти се реванширам — прошепва ми на ухо, а после пак ме целува. Зъбите ми закачливо захапват долната му устна. Хидео изръмжава от изненада, отдръпва уста от моята и ме целува по овала на лицето. Устните му се спускат по шията ми и по гърба ми полазват тръпки. Горещата му ръка се е пъхнала под пуловера ми и гали голия ми гръб, проследява линията на гръбнака ми. Усещам мазолите в основата на пръстите му, твърдия им допир по кожата ми. Един милион мисли се втурват през ума ми. Извивам се към него. Смътно осъзнавам, че съм се свлякла на канапето и сега главата ми е отпусната на облегалката, а тялото на Хидео се е притиснало тежко в моето и ме изтласква надолу. Устните му се спускат от шията към ключицата ми и ме целуват там, където минава татуировката, а след това и по оголеното рамо.
Най-неочаквано една чужда емоция си пробива път през страстната ни буря, една нишка на тревога от негова страна. И за мое разочарование Хидео полага последна целувка върху кожата ми. Въздъхва, измърморва едва чуто някаква ругатня в ухото ми и се отдръпва. Изведнъж ми става студено, все още ми се вие свят от онова, което се случи току-що. Бавно се подпирам на лакти и се втренчвам в него. Той ми помага да се надигна, а после задържа ръцете си върху моите. Връзката помежду ни потреперва изненадано, а после се успокоява и притихва.
— Въвличам те в нещо, за което не сме се разбирали — казва той най-сетне.
Поглеждам го намръщено, все още задъхана.
— Е, аз не се оплаквам. — Притискам се към него. — Ще намеря Нула. Ще си довърша работата, за която ме нае.
Той се взира в мен, а после тръсва глава и се усмихва. Предпазливият щит, който винаги поддържа около себе си, сега е паднал и излага на показ по-уязвимите страни на същността му. Има нещо, което иска да ми каже. По лицето му виждам как води вътрешна борба.
— Няма да те задържам повече тази вечер — казва той. Сърцето му пак се скрива зад щита. — Съотборниците ти сигурно искат да празнуват с теб.
След това се пресяга и изключва връзката. Внезапното отсъствие на емоциите и ехото на гласа му в главата ми ме карат да се почувствам празна. Миниатюрен бутон примигва в крайчеца на периферното ми зрение, трябва само да го натисна и ще ни свърже отново.
Опитвам се да кимна в знак на съгласие, за да не забележи разочарованието, изписано по лицето ми.
— Да — казвам. — Празненството. По-добре да се връщам.
Той ме целува по бузата.
— Утре ще поговорим — казва. Но още докато се отдръпва, разбирам, че нещо между нас се е променило завинаги.