Той кимва, после сяда и се завърта на стола си. Нахлузва на врата си златните слушалки.
— Да. Като се запознахме, ти спомена, че си слушала музиката ми и преди, нали така?
Кимвам.
— Станах фен на музиката ти, когато дебютира на сцената във Франция.
— Уау! — Той ми пуска усмивка, за която не мога да определя със сигурност дали е искрена, а после се заиграва с няколко от показалците на таблото. — Нямах понятие, че си знаела за мен толкова отрано.
„Нямах понятие, че си знаела за мен толкова отрано.“ Незабавно в главата ми прозвучава предупредителна камбанка.
— Ти си стоеше в нишата — този път внимавам как отговарям. — Изглеждаше все едно още не искаш да те открият.
Рен ми се усмихва любопитно.
— Цялото ми ранно творчество беше на френски. Не знаех, че владееш моя език.
Връщам му усмивката, а сърцето ми ускорява ход. „Не знаех, че владееш моя език.“ За френския език ли говори, или за хакерския?
— Не — отвръщам и поклащам глава. — Само търсех текстовете онлайн и се мъчех да ги запомня наизуст.
Рен се обляга на стола и си качва краката на масата.
— Значи си истинска фенка! — кимва той одобрително. — Радвам се, че си отделила време да разбереш текстовете. Много от чуждестранните ми фенове не са. Само ме следват от концерт на концерт, все едно ако не ме изпускат от очи, могат да ме разгадаят.
„Следват ме от концерт на концерт… ако не ме изпускат от очи.“ Наблюдавам как Рен си слага слушалките и се питам дали сега не разговаряме за нещо съвсем друго. Дали ме проверява и рови за информация? Дали Нула му е казал да ме държи под око?
— Какво общо има това с Хидео? — питам в опит да се върнем към първоначалната му тема. — И той ли ти е фен?
— Композирам парче за него, за да му го подаря, след като всичко свърши — продължава Рен с безгрижен тон. — За благодарност, че ме включи във Военния набор. Искаше ми се да получа обратна връзка за парчето от някой, който познава добре Хидео. Да видя дали би му допаднало, нали се сещаш. — И щом го казва, ме поглежда с очакване. — Вие с него като че сте си дружки.
Той знае. Дали? Насилвам се да задържа усмивката си и свивам рамене.
— Така ли? — питам също тъй безгрижно.
— Поне всичките таблоиди шушнат за това.
Вглеждам се в него, не искам да се оставя да ме сплаши.
— Е, всички си имаме високопоставени приятели — отговарям, като се взирам в очите му. — Нали така?
Рен също се взира в моите непреклонно, а после най-сетне поглежда настрани.
— Ами, ето, прослушай го. Помощта ти ще ми е от полза.
В едно старо интервю Рен беше заявил, че не цени външните отзиви за работата си. А ето на, сега ми предлага слушалките си и аз въобще не знам как да разбирам това. Той ми се усмихва насърчително, посягам и поемам слушалките, а после си ги слагам на ушите.
Плътен бас, акомпаниран от самотна прекрасна цигулка над него и нещо, което звучи като камбанки. Обажда се женски глас: „Да разцепим Токио от нула до шейсет, йе, все едно изтича времето ни в този град“ — мърка тя. Докато слушам, поглеждам Рен. Парче за Токио.
А после чувам стих, от който ме удря ток:
„Да излезем с гръм и трясък, ѝе, време е да излезем с гръм и трясък.“
Това е същият трак, който се чу за секунда в Пиратското свърталище.
Той ми залага клопка. Поглеждам бързо Рен и забелязвам, че той наблюдава лицето ми с одобрително изражение. Той е композирал трака, който свиреше по време на играта от Черния кръст, а сега ми го пуска, за да види дали ми се струва познат. Съдейки по начина, по който ме гледа в момента, съм се издала, че съм чувала парчето и преди. А това означава, че той е наясно, че съм била в Пиратското свърталище по едно и също време с него.
Той знае, че го следя. Той знае, че наблюдавам Нула.
Рен си взема слушалките. Погледът му не се откъсва от мен.
— Смяташ ли, че ще се хареса на Хидео?
Сега думите му ми прозвучават злокобно и се мъча да си докарам вид, че това ни най-малко не ме засяга.
— Добро е. Може дори да го вкара в турнира догодина.
— Може да го вкара дори в тазгодишния финален турнир — казва Рен и ми се усмихва. — Трябва да излезем с гръм и трясък, нали така?
Посрещам това заявление с усмивка на уста и кимване, но то прозвучава като тънко завоалирана заплаха. Сърцето ми забива учестено. „Да излезем с гръм и трясък.“ Сега Рен повтори същия стих, прозвучал в Пиратското свърталище — и макар все пак да има вероятност това нищо да не значи, умът ми стига до различен извод. Каквото и да се опитва да постигне групата на Нула — което включва толкова много градове в различни страни и засяга живота на Хидео по толкова много начини — то ще се случи в деня на финалния турнир.