— Може би предпочитате да го започнете умрял? — обади се Едуин.
— Всичките ви служители ли са толкова непочтителни? — обърна се Фокс към Дани.
— Не и към мен.
Фокс се усмихна.
— Като минимум — продължи Дани — преместете клетвата на вицепрезидента си някъде другаде. Така няма да сте един до друг, ако нещо се случи.
— И как да стане това, без да предизвикаме същите въпроси? Всичко е насрочено за утре по обед, като и двамата трябва да положим клетва заедно.
До този момент Малоун седеше необичайно смълчан и наблюдаваше как се препират големите. Стефани си даваше сметка, че решенията, които предлагаше Дани, страдаха от една основна слабост: не почиваха на никакви сериозни доказателства. За да го послуша, Фокс държеше да чуе подробности, и с право. Но тя се нуждаеше от становището на Котън и го попита:
— Разговарял си със Зорин. Видял си се с Вадим Белченко. Истина ли е всичко това?
— Това са хора с мисия. Няма съмнение.
— В такъв случай, действайте — каза Фокс. — Вършете си работата. Но за нищо на света не можем да отлагаме или променяме церемонията, докато не получим доказуема заплаха. Предполагам, че не бихте оспорили логиката на думите ми. Освен това утре всичко ще се случи тук. Има ли по-безопасно място?
Тя знаеше какво има предвид.
Конституцията повеляваше мандатът на отиващия си президент да приключи по обед на 20 януари. Обикновено това не беше проблем. Церемонията се провеждаше на публично място, до Капитолия, върху специално издигната сцена, и се гледаше от милиони. Но когато 20 януари се падаше в неделя, нещата от доста време насам бяха различни. Новият президент и вицепрезидентът полагаха клетва в неделя, както се предвиждаше по Конституция, след което на следващия ден се провеждаше публична церемония, включваща повторното полагане на клетвата.
— Проверих — каза Фокс. — След хиляда деветстотин трийсет и седма година, когато влиза в сила Двайсетата поправка, досега три пъти клетвата е била в неделя. Утре е четвъртият. Нямам власт над календара, нито мога да променям Конституцията. Мога само да се придържам към плана. Така и ще направя, освен ако междувременно не се разкрие нещо драстично.
— Правиш грешка — каза Дани.
— Ако допуснем, че си прав обаче. Ако не си и аз се съобразя с теб, ще изглеждам като глупак, че съм те послушал да гоня призраци. Не се съмнявам, че ме разбираш. И, между другото, ти не си особено популярен сред поддръжниците ми. Но ето какво ще направя. Брус, изготви ми една справка за Двайсетата поправка и Закона за предаване на президентските правомощия. Така, ако тази заплаха се окаже реална, ще можем да вземем информирано решение.
Личфилд кимна.
— Междувременно останалите продължавате да работите по задачите си — нареди Фокс. — Нека да видим какво ще стане. Нужна ми е повече информация, за да предприема нещо. Все още имаме време да внесем някои промени, ако се наложи.
Фокс блъсна стола си назад и двамата с бъдещия министър на правосъдието се изправиха.
Дани посочи с пръст Личфилд.
— Този можеш да го вземеш със себе си. Само като го гледам, и ми се повдига.
Брус стана от стола си.
— Но преди да си тръгнеш — продължи Дани, — искам да поправиш една грешка.
Личфилд погледна към Фокс.
— Какво го гледаш, дявол да те вземе? — каза Дани. — Не си мисли, че не мога да те уволня тук! Така и ти ще станеш за малко център на внимание. Представете си само пресконференцията.
Репортерите, акредитирани към Белия дом, бяха от друга порода — интелигентни и упорити професионалисти в занаята. Последното нещо, което би допуснал един новоизбран президент, бе да им попадне на мушката в навечерието на встъпването си в длъжност.
Фокс примирено кимна в знак на съгласие.
Личфилд се обърна с лице към Стефани.
— Възстановена си на длъжност.
После бръкна в джоба си, извади служебната й значка, заобиколи разделящите ги няколко стола и й я подаде.
След което тримата мъже излязоха от заседателната зала.
— Аз му наредих да ти я донесе — каза президентът.
— Добре че живея в Дания — обади се Малоун. — Тия хора са глупаци.
— Онова, което поискахте от тях, беше напълно разумно — каза Едуин — с оглед на евентуалната заплаха.