— Първото нещо, което държи да знае всеки каскадьор, преди да скочи на покрива на движещ се автомобил, е кой седи зад волана — каза Дани. — Фокс дойде, за да научи това, и е прав в едно: нямаме грам доказателство. Когато последно се поинтересувах, Зорин и другарчето му още се движеха на юг по шосе деветдесет и пет. Идват насам, но къде точно отиват и какво ще търсят?
— Утре всички ще са на едно място — каза Едуин. — Новоизбраният президент, вицепрезидентът, председателите на Камарата и на Сената, плюс членовете на кабинета, с изключение на един. Всички ще са тук точно в дванайсет на обед. Нека приемем, че се случи немислимото и всички бъдем вдигнати във въздуха, в такъв случай определеният за правоприемник поема властта.
— Кой е той? — попита Дани.
Стефани знаеше, че началникът на президентската канцелария взема това решение.
— Министърът на транспорта.
— Него го бива да строи шосета, но не разбира как се управлява държава — каза Дани. — Да не говорим за конституционните проблеми, които повдига този закон за президентските правомощия. Разпоредих да ми направят справка.
— Личфилд?
— Не, по дяволите. Правните съветници на Белия дом. Двайсетата поправка и законът за предаване на властта са катастрофа. Ако гръмне бомбата, още няма да се е разсеял димът, и ще почнат съдебни дела, политически боричкания, хаос.
— Да не говорим, че СВР ще допринася към хаоса чрез своя масирана кампания за дезинформация — допълни Стефани. — Освен това имаме и едно допълнително усложнение.
Тя разказа на Котън, Касиопея и Едуин за срещата си с Ишмаел.
— Той е сигурен, че бомбите съществуват. Но ние нямаме никакъв начин да потвърдим това със сигурност.
— Засега — обади се Котън. — Но Зорин идва насам. Двамата с Кели отиват при тях.
— Руското правителство също ще преживее известен хаос — каза тя. — Хората с парите там искат нещата да си останат каквито са си. Никой не мечтае за нов Съветски съюз.
Дани се обърна към Едуин.
— Държавният департамент да се заеме с въпроса. Искам становище кои поименно е най-вероятно да бъдат отстранени. Да се дадат съответните указания на ЦРУ и да се види дали те не долавят нещо. След като така и така сме предупредени, по-добре е да не ни хванат неподготвени.
Едуин кимна и излезе.
— Утре ще има голямо парти тук — каза Стефани.
— На мен, слава богу, ми е за последно. В момента разполагат камерите в Синия салон. Няма да трае дълго. Може би половин час. Ще има малък прием за важните хора в десет и половина. Всички си тръгват оттук в един.
— Тогава руснаците разполагат с два часа и половина, през които да приведат в действие сценария на „Мат в два хода“?
— Всъщност, не. Фокс и вицепрезидентът му пристигат чак в единайсет и половина. Така че се събират най-много деветдесет минути, за които да мислим. Но идеалният момент е точно в дванайсет. Всички ще бъдат събрани на сцената.
Стефани знаеше, че тържествата в града започват едва в понеделник, с публичната церемония по обед. След като слезеше от подиума, току-що произнесъл първото си обръщение към нацията като президент, Фокс щеше да влезе в зданието на Капитолия, за да подпише документите, номиниращи членовете на кабинета му за одобрение от Сената. След което щеше да обядва с ръководството на Конгреса, преди да вземе участие в тържествения парад за встъпването си в длъжност. За вечерта бяха насрочени празнични балове, като президентът и вицепрезидентът щяха да обикалят от място на място, за да се включат в тях.
— След като си тръгнат от тук, вече няма да има никакво значение. Всички ще се пръснат в различни посоки. Не. Слабото ни място е утре по обед. Къде е Люк?
Тази рязка смяна на темата свари Стефани неподготвена.
— Проверява някои подробности около Братството на Синсинати — отвърна тя. — Зорин е имал причина да прати тук Аня Петрова.
— Което повдига един вълнуващ въпрос — отвърна Дани. — Какво общо има един двестагодишен клуб, основан още след Войната за независимост, със Съветския съюз?
59
Люк седеше до кухненската маса. Чайникът на печката вдигаше пара. Сю беше седнала до него и той се питаше каква ли част от всичко това тя вече знаеше и кое ли бе ново за нея. Някои предишни коментари издаваха, че е нещо повече от пасивен наблюдател. В другите стаи бе видял няколко семейни снимки — само баща и дъщеря, което го накара да си мисли, че Бегин по-скоро е разведен, отколкото вдовец.