(4) В допълнение пристанищата на Ярмът, Сейнт Джон, Квебек Сити, Принц Рупърт, Ванкувър, Виктория, Чърчил, Три Ривърс, Уиндзър и Ню Уестминстър трябва също да бъдат превзети или да им се наложат блокади;
(5) Първоначалният десантен удар следва да прекъсне всякакви железопътни комуникации с установяване на един фронт в Мейн, на втори в Монтана и на трети — нагоре през Големите езера до превземане на каналите, свързващи река Сейнт Лорънс;
(6) Контролът върху Големите езера и река Сейнт Лорънс е жизненоважен, но мостът при Корнуол предлага най-бързия начин за превозване на жива сила и оборудване на север през границата;
(7) Голямата северна железопътна линия, свързваща Квебек със Западните територии, трябва също да бъде овладяна. Това включва и терминала на Тихия океан при Принц Рупърт. От военна гледна точка тези железопътни линии са отлични транспортни артерии. Веднъж превзети, канадските фермери от прериите по протежението им може да бъдат убедени да търгуват само със Съединените щати. Това би отслабило канадската икономика чрез недостиг на храна;
(8) Пътищата също трябва да бъдат поставени под контрол. Макар в страната да има огромни пространства, особено на север, които са практически без шосета, в южните си части територията е добре обхваната в шосейна мрежа. Налице са около 150 000 километра пътища, повечето класифицирани като такива с чакълена, асфалтова или бетонна настилка. Пътищата с чакъл изискват тежка поддръжка, особено през пролетния сезон.
Пълният план предвижда възможна контраофанзива, при която канадски и британски войски да нахлуят в Нова Англия, а други военни операции да бъдат насочени към Мичиган, Пенсилвания и Тихоокеанското крайбрежие, като идеята би била да се осъществи атака на колкото се може повече фронтове. Най-ефективният начин да се парират тези ходове е канадските и/или британските сили да бъдат въвлечени дълбоко в американска територия, с което да се отдалечат от тиловите си части, да се пренапрегнат съобщителните им линии и в крайна сметка да бъдат изолирани.
По наша преценка Канада най-вероятно ще възприеме чисто отбранителна позиция, подобно на тази при американските инвазии от 1775 и 1812 г., когато местни патриоти са водили доста ефективна партизанска война. Монреал и Квебек Сити ще се отбраняват активно, най-вероятно от редовна канадска армия, докато британският флот ще атакува американските търговски пътища в Атлантическия океан. Това също е една от тактиките, приложени при конфликта от 1812 г. В днешно време американските военноморски сили са много различни от онова, което са били в началото на XIX в. Понастоящем нашият флот е напълно в състояние да влезе в бой с британски противник.
По предварителни оценки Канада ще съумее да поддържа ефективна отбрана едва няколко седмици. Всякакви подкрепления, изпратени от Великобритания, биха били в състояние да отбраняват определени точки за определен период от време, но в крайна сметка ще трябва да капитулират пред явното ни числено превъзходство. Дори ако Кралският военноморски флот успее да запази контрол върху морските пространства, войната ще бъде загубена по суша. Канада най-вероятно ще съсредоточи усилията си за отбраната на Халифакс и линията Монреал-Квебек, за да задържи сегашните си оперативни бази.
Нашият извод е, че военните операции на канадците ще бъдат ограничени по обхват. При посещенията ни на място един британски офицер призна, че отбраната на Канада би била по-трудна от защитата на Индия.
62
Люк прочете резюмето от анализа, после прелисти набързо купчината книжа с цифри и факти, приложени в подкрепа на предлаганата тактика. Междувременно Сю беше взела резюмето и го четеше също толкова съсредоточено.
— Били са други времена — каза Бегин. — Америка е била галеник на съдбата. Владеели сме Куба, Пуерто Рико, Филипините. Това е била ерата на Теди Рузвелт, когато за пръв път сме показали мускули на световната арена.
— Как така точно братството е изготвило този план?