— Обърни внимание на годината, хиляда деветстотин и трета. По онова време вече е бил основан Военният колеж на сухопътните войски, но първият випуск кадети са се записали едва през хиляда деветстотин и четвърта. Така че не е имало кой да съставя планове за война, истинска или въображаема. Братството се е ползвало е подкрепата на Теди Рузвелт. На него му е бил нужен план, съставен тихомълком, без да се привлича внимание. На двайсет и първи май хиляда деветстотин и шестнайсета Военният колеж представя своя план за инвазия на Канада. Поводът е бил сближаването на Великобритания с Япония и страховете от онова, което британците биха могли да позволят на японците да вършат в Канада. В голямата си част това е било истерия, но такава, в която хората навремето са вярвали.
— И тогава идва Първата световна война и променя всичко — намеси се Сю.
— Именно. От заплаха или плячка Канада става наш съюзник. Имаме общ враг, Германия. Но трябва да знаете още нещо.
И Бегин им разказа как през 30-те Военният колеж за пореден път бил насочил вниманието си към Канада. Планът бил променен, за да допусне използването на отровен газ срещу канадското население и стратегическия артилерийски обстрел на Халифакс при невъзможност пристанището да бъде завзето от сухопътни сили.
— След което — каза Бегин — през февруари трийсет и пета Министерството на войната си издействало петдесет и седем милиона долара от бюджета за строеж на три военновъздушни бази по границата с цел нанасяне на изпреварващи въздушни удари по канадските военни летища. Базата при Големите езера трябвало да бъде замаскирана като гражданско летище и да бъде в състояние да поддържа удари по промишленото сърце на Канада и полуостров Онтарио. Така гласи протоколът от изслушванията в Комисията по военните въпроси на Конгреса. Материалите са засекретени, но са били публикувани погрешка.
— Никога не съм чувал за тези неща — възкликна Люк.
— Защото до седемдесет и четвърта са били строго секретни. Аз бях натоварен да прегледам всички разсекретени материали, за да сме сигурни, че нищо в тях няма да ни причини проблеми.
Люк не се сдържа:
— Сигурно разбираш, че Военният колеж се занимава и с чисто хипотетични сценарии, повечето от които изобщо не са предвидени да бъдат реализирани?
Това не смути Бегин.
— През август трийсет и пета са се провели най-големите за времето си мирновременни военни маневри. Трийсет и пет хилядна армия била струпана на канадската граница, южно от Отава. Още петнайсет хиляди души били държани в резерв в Пенсилвания. Представено било като военно упражнение.
— Най-вероятно това е и било.
— Не. Било е разиграване на живо на актуализирания план за реална инвазия. След завземането на Франция от Германия през четирийсета година Рузвелт сключва пакт за взаимна отбрана с Канада. Ако Хитлер бе успял да завземе Великобритания през есента, обект на първия набег към Северна Америка е щяла да бъде Канада. Нашата цел е била, окупирайки Канада, да я браним. Затова оперативният план от хиляда деветстотин и трета, обединен с този на Военния колеж, е бил разширен и осъвременен в директива с кодово название „Четиринайсетата колония“. Този план остава секретен до ден-днешен. Идеята е била ясна. Веднъж отишли в Канада, за да я отбраняваме, ние няма да си тръгнем от там.
Отвън беше тъмно. Вятърът бе отслабнал, нещата изглеждаха утихнали, някак по-спокойни. Дори Сю седеше на масата като послушна дъщеря и не казваше нищо.
— Винаги ли си така замислена? — попита я Люк.
— Човек научава повече неща, ако си държи устата затворена.
Той се засмя.
— Този урок така и не го запомних.
Наближаваше 8 вечерта, а той вече цял ден не се бе чувал със Стефани. Време беше да се поинтересува какво става при нея. Но най-напред трябваше да научи още нещо.
— Какво отношение има това към Брад Чарън и голямата му уста?
— Там е работата — отвърна Бегин, — че Брад разбра за всичко това, докато беше пазител на тайните. И позволи на съветския дипломат да прочете тези документи, както и още нещо. Дневника на Талмидж.
Бегин се облегна назад в стола си.
— Брад смяташе тези тайни за пълна глупост. Така и не му влезе в главата, че ние ги смятахме за важни и бихме желали да си останат между нас. Когато Брад бе освободен от поста, дневникът не бе намерен в архива му. На въпроса ни отговори, че никога не е бил у него, но беше.