Выбрать главу

— Знаеш как да минеш по същество, а?

— Това не ти го бях казвала — продължи Касиопея, — но когато пое управлението на изтребителя и почна да правиш акробатични номера с него, за да оставиш Зорин да избяга, по радиото доста време се съвещаваха как да постъпят. Нашите пилоти предлагаха да ни катапултират и двамата.

— И какво ги спря?

— Заповед от земята. Казано им бе да ни доставят по местоназначение и да забравят случилото се.

— Значи въпросната фракция в правителството вече е била поела властта.

— Така изглежда. Знаели са точно къде живее Кели и след като са разбрали къде отива Зорин, са тръгнали натам.

А сега и те знаеха благодарение на Стефани и на нейния новоизпечен приятел Ишмаел, че целта е била да убият Зорин и да заловят Кели жив, за да ги отведе до скривалището.

— В Канада се провалиха — каза Малоун, — но от това не следва, че не са вече наблизо.

— Бас държа, че знаят за някакво скривалище наоколо, може би дори повече от едно.

— Смяташ ли, че са поставили свои хора в засада?

— Логично е да се допусне.

Той също мислеше така. Което означаваше, че трябва да стъпват внимателно.

— Да ударят церемонията по встъпване в длъжност на новия президент — каза Касиопея — е безумие. Умният ход от тяхна страна би бил да овладеят ситуацията така, че да не се разчуе, и да си приберат бомбите, в случай че потрябват някога.

Той видя отдалече крайпътния „Макдоналдс“, към който го бяха упътили, отби и спря на паркинга. Вътре двама агенти от Тайните служби, облечени като за лов, седяха пред чаши с кафе, от които се вдигаше пара.

— Колата спря преди минути — каза единият. — На петнайсетина километра от тук.

— Ние ли сме само? — попита Малоун.

— Както поискахте. Само ние четиримата.

Последното нещо, което им бе нужно, бе наоколо да се събере отбор от всички разузнавателни и правоприлагащи агенции в радиус от сто километра, които да подплашат Зорин и после да се изпокарат чии са заслугите за премахване на заплахата.

Не бяха дошли тук заради похвалата. А за да вършат работа.

— Следим ги още от Пенсилвания — каза агентът. — Спряха веднъж до смесен магазин в Мериленд. Понеже се забавиха, пратихме агенти вътре. От видеокамерите и касовите апарати знаем, че са купили лопата, тежък чук, две фенерчета, болтови клещи, катинар за врата и пет мощни шестволтови батерии.

Интересен списък. Последната покупка веднага привлече вниманието му. Едуин Дейвис им бе обяснил за устройствата РА-115. За да действат като преносими, им било нужно захранване. Зорин определено идваше подготвен.

— Имаме зареден и готов хеликоптер на летище „Дълес“ — каза другият агент. — Може да долети за минути.

— Нека чака там засега. В това време няма да ни помогне много.

— Сами ли мислите да се оправите? — попита недоверчиво агентът.

— Това е идеята. Искаме да ни отведат до каквото имат скрито, след което ще ги неутрализираме. Като за предпочитане е да ги хванем живи, понеже имаме много въпроси.

— Какво точно търсим?

Колкото по-малко хора знаеха, толкова по-добре, особено предвид паниката, която можеше да предизвика планът на руснаците. Затова Малоун реши да не отговаря на въпроса.

— Кажи ми къде е Зорин.

64

Зорин седеше в паркираната кола и се вслушваше в шляпането на мокрия сняг по покрива. Студеният дъжд се бе превърнал в суграшица и чистачките стържеха по леда на предното стъкло.

Имаше нужда да се разкърши след дългото пътуване, но чакаше Кели да вземе решение. Откакто бяха пристигнали, той разучаваше някаква карта, която носеше в пътната си чанта.

— Какво чакаме? — попита Зорин.

— Станал си припрян на стари години.

— Времето се разваля.

— Което е в наша полза. — Кели сгъна картата. — Когато „Задна пешка“ ми каза, че оръжията са пристигнали, аз не бях готов. Казах му, че съм, но го излъгах. Параметрите, зададени от Андропов, бяха трудни за изпълнение. Инструкциите ми бяха всичко да е готово за президентската клетва през осемдесет и пета. Но Андропов умря година преди това и нещата затихнаха. После, три години по-късно, внезапно получих известие, че бомбите са в Америка. Бях смаян, че операцията е все още в действие. И трябваше да побързам, за да изпълня моята част от задачата.