Той отвори задната врата и я разкопча. Вътре имаше чук, катинар и болтови клещи. Агентите в „Макдоналдс“ им бяха докладвали, че и трите са купени от магазина в Мериленд. Но с тях би трябвало да има и други неща — например лопата, която липсваше.
Той затвори тихо вратата и посочи с пръст напред. Двамата продължиха все по-навътре в мрака.
Зорин метна встрани поредната цепеница. Бяха преместили част от дървата в средата на хамбара, разкривайки отъпкания пръстен под отдолу. Кели грабна лопатата и започна да копае внимателно. Знаеше какво върши — всяко забиване на острието беше изпълнено с хирургическа прецизност, докато описа кръг около един метър в диаметър.
— Затвори вратата — каза му той.
Зорин пристъпи към вратата и затвори двете крила. Единствената светлина в помещението идваше от фенерчетата, насочени към кръга. С върха на лопатата Кели внимателно разрохкваше пръстта вътре в него. После остави инструмента.
— Трябва да се борави внимателно.
Кели се наведе и започна да изрива с ръце пръстта. Отдолу се подаде тъмен метален капак.
— Няма ключалка — каза Зорин.
Кели го изгледа.
— Не виждам нужда. Ако този капак не се отвори правилно, следва детонация на шест килотона ядрен взрив.
По гръбнака на Зорин преминаха тръпки. Кели огледа капака.
— Изглежда наред. Никой не го е пипал. Би ли ми подал лопатата?
Той му я подаде и Кели започна да изрива пръстта във формата на пътечка, на половин метър встрани от входа на скривалището. Захвърли отново лопатата, разчисти пръстта с ръце и посегна към фенерчето, за да освети малка пластмасова кутия. Наведе се и издуха последните прашинки пръст от изпъкналия й капак. После бръкна отстрани и натисна ключалката. Капакът се повдигна. Вътре имаше три чифта кабели, свързани два по два с прекъсвачи.
Червен. Жълт. Черен.
— Трябва да прекъснеш точно определен чифт — обясни Кели. — Иначе гръмва. Ако прекъснеш и трите, също гръмва.
Хитро, каза си Зорин.
Кели завъртя червения прекъсвач.
— Всеки път ги разменям, за по-сигурно. Тази година е червеният.
Кели раздалечи голите медни жици и ги изви назад, за да не се допират. След това се пресегна и отвори капака; металните панти дори не изскърцаха. Отдолу се виждаше фиксирана за стената метална стълба, която се спускаше три метра надолу.
— Давай — каза той на Зорин. — Най-долу има електрически ключ.
67
Люк караше с максималната скорост, която условията позволяваха. Движеше се на запад, по междущатско шосе 66; Сю и баща й бяха дошли с него. Бегин му бе казал за другото скривалище в къщата на Чарън, където според него Брад бил скрил дневника на Талмидж.
— Видях го веднъж. Още по времето, когато с Брад бяхме в добри отношения.
— Тоест няма как да знаеш със сигурност, че дневникът е там?
— Брад беше човек на навика. Ако нещо му вършеше работа, не го променяше. Логично е да се предположи, че е съхранявал дневника на сигурно място, което да му е и подръка.
Значи си струваше да хвърли един поглед.
— Има нещо, което не разбирам — каза той на Бегин. — Ако Чарън е оставил двама непознати да ровят из архива ви, защо сте допуснали да задържи дневника?
— Брад беше особняк в много отношения. Съхраняването на дневника беше може би неговият начин да ни докаже, че наистина може да пази тайна. Никога повече не чухме за дневника, затова си мислехме, че всичко е приключило.
Часовникът му показваше почти 11 вечерта. Трябваше да се обади на Стефани. Тя се бе опитвала да се свърже с него и му бе оставила съобщение, но той нямаше какво ново да й каже и реши да изчака още малко. Нощта още не бе станала напълно противна; към вятъра, студа и снега засега не се бе прибавила поледица, което беше добре. Асфалтът беше мокър; снегът се топеше при докосването до повърхността. Усещаше, че може би е надушил нещо важно. Но се движеше слепешком.
Люк намери изхода и отби вляво по същия двулентов път, на който с Аня си бяха премерили силите. Няколко километра по-нататък мина под арката от ковано желязо и даде газ през гората към имението на Чарън.
Бегин носеше две фенерчета и влезе пръв вътре.
— Не съм бил тук от години. По дяволите, на какво е заприличала тази къща! А някога беше толкова величествена…