— Така става, когато хората не се разбират помежду си — каза Люк.
— Може ли най-напред да видя архива, който си открил?
Люк не желаеше да губят време, но реши, че един бърз поглед в скривалището няма да им навреди. Той ги поведе към кабинета и се провря през дупката в стената. Брадвата на Аня беше на пода, където я бе захвърлила. Сю остана отвън да пази, въоръжена с пушката.
Двамата с Бегин оглеждаха тайната стая.
— Изумително! — каза той. — Трябва да пренесем всичко това на сигурно място.
— Шефката ми каза, че ще ти помогне. Можеш да разчиташ на нея.
Бегин погледна книгата под стъкления похлупак.
— Рядко издание. Струва около двайсет и пет хиляди долара. Познавам наши членове, които биха платили дори повече.
— Приключи ли?
Бегин схвана по тона му, че трябва да побързат, и двамата излязоха от кабинета. По-възрастният мъж тръгна по стълбите към горния етаж, където дълъг коридор извеждаше до двукрила врата. Люк пое дълбоко дъх и последва бащата и дъщерята Бегин.
Спалнята беше недокосната, всички мебели бяха по местата си, дори леглото беше оправено, но въздухът вонеше на мухъл и плесен. Беше много влажно.
— Ето тук — каза Бегин, като посочи с ръка една открехната врата.
— Вие двамата влезте — обади се Сю. — Аз ще пазя отвън.
Той долови напрежението в гласа й.
— Нещо не е наред ли?
— Не ми харесва това място.
И на него не му харесваше, но дотук нищо не му се бе сторило подозрително.
— Би ли споделила?
— Просто усещам, че нещо не е наред.
Той реши да послуша инстинктите й и даде знак на Бегин да побързат. Двамата се озоваха в дрешник, по-голям от спалнята в апартамента му. Нищо не висеше по закачалките, навсякъде се виждаха само голи рафтове и празни шкафове с отворени врати.
— Тук беше — каза Бегин.
Той посочи с пръст последния шкаф — махагонов правоъгълник, в който имаше само метална релса за закачалки и няколко лавици над нея. Намираше се в края на една от дългите стени, а останалите шкафове бяха наредени по протежение на късата, под ъгъл спрямо него.
— Една вечер тук имаше парти — продължи Бегин. — И Брад в свой стил реши да се изфука. Доведе ни тук и се хвана за релсата, по която тогава висяха ризи. — Бегин му подаде фенерчето и стисна в ръка голия метал. — Завъртя я ето така.
Чу се щракване и шкафът се плъзна вдясно; мъжът го доизбута с ръка и отзад се показа малка ниша.
— Бас държа, че Чарън е бил фен на „Хари Потър“ — каза Люк.
Бегин се засмя.
— Нищо чудно. Брад обичаше мистериите. Падаше си и малко актьор. При това нелош.
Той насочи фенерчето към нишата. Оказа се малко помещение, приблизително метър на метър. Вътре имаше само черен метален шкаф за документи с четири чекмеджета. В горния десен ъгъл се виждаше секретна ключалка. Бегин се надяваше тя да не е заключена и се зарадва, когато горното чекмедже се плъзна свободно навън.
— Какъв е смисълът да се заключва — възкликна той, — след като така и така е скрита?
Слава богу, Чарън не беше чак такъв педант. В горното чекмедже имаше книжа, повечето банкови разпечатки, финансови отчети и сертификати за закупени акции. Във второто имаше нотариални актове, скици и други имотни документи.
— Брад беше доста заможен — обясни Бегин. — Притежаваше около двайсет милиона.
— А вдовицата и децата му не са могли да си поделят наследството?
— Така излиза.
Третото чекмедже беше празно, но в най-долното удариха джакпота.
Голям, подвързан с кожа том.
Бегин го извади и отгърна първата страница. Люк му светна с фенерчето и двамата прочетоха заедно първия абзац.
Истинна хроника за дейността на Братството на Синсинати, извършена по възложение на правителството на Съединените щати и на управата на няколко щата през последната и най-голяма война с Британия, продължила от 8 юни 1812 до 17 февруари 1815 г., предназначена да съхрани и предаде на поколенията тези събития по такъв начин, че да се даде пълно разбиране на всички, които биха могли да се интересуват. Нека се знае, че всеки член на това братство е истински и верен патриот и че наше единствено желание е да служим на отечеството си с чест и достойнство.
Бенджамин Талмидж
— Това е — каза Бегин.