От горната страна на дневника се подаваше листче, отбелязващо страница. Люк направи знак на другия мъж да отвори на мястото, горе-долу по средата на тома.
На 24 август 1814 г. вечерта се случи нещо позорно, каквото — жал ми е да го кажа — не бях очаквал да доживея да видя. В столицата топовен огън ехтя през по-голямата част от деня, а когато взривовете престанаха, чувствата на местните жители бяха оставени да се люшкат между плаха надежда, че техните съотечественици са надделели, и смразяващ страх, че всичко е загубено. Скоро те откриха, че облаците прах, които се носеха над гората, идват от британските сили. За жалост, американските войници бяха напуснали столицата в бягство. Викът „Главорезите са близо“ се чуваше от мъже на коне, които се отдалечаваха. Останалите милиции захвърлиха оръжието и се разбягаха като подплашени овце във всички посоки, само не и към врага. И макар да възкликваха, че са оказали достоен отпор на британците и че са свършили мунициите, бегъл поглед в паласките им би показал, че не са изстреляли нито фишек.
В правителствената резиденция Доли Мадисън очакваше завръщането на съпруга си, който бе заминал преди два дни да инспектира фронта. Той трябваше да се върне към полунощ и масата за вечеря бе сложена за него и за антуража му. Но при вида на навлизащите в града британци той промени плановете си.
Голям страх настана да не би госпожа Мадисън да се окаже обградена в резиденцията с отрязан път за бягство. Най-после и тя напусна града с конски впряг малко преди пристигането на настъпващите британски части, които завладяха града по залез.
Най-напред те влязоха в зданието на Капитолия и Джордж Кокбърн, британският командир, седна на стола на председателя и попита подигравателно: „Да бъде ли опожарено това гнездо на демокрацията на янките? Който е съгласен, да извика «Да!».“ Хората му нададоха одобрителни възгласи и той обяви предложението за единодушно прието. Столове, мебели, книги, карти и други документи бяха натрупани на купчина и запалени. Скоро цялата сграда гореше. Огънят беше толкова буен, че мраморните колони се сриваха под тежестта си. Огнени езици излизаха от прозорците и запалиха някои от близките къщи, в които архиви на Конгреса бяха оставени на съхранение. В крайна сметка сградата беше напълно разрушена.
Люк се запита защо ли точно този пасаж бе обозначен с листчето.
— Всички знаем, че през войната от хиляда осемстотин и дванайсета са ни наритали яко задника.
— Така е. Талмидж е бил свидетел. Това е изключително точен разказ на очевидец. Който явно е бил и изключително важен за Аня Петрова.
В къщата отекна трясък. Втори. Трети, четвърти. Звукът не можеше да се сбърка с нищо друго.
Изстрели.
68
Зорин отвори тежката метална врата в подножието на стълбата. Въздухът, който го посрещна вътре, беше учудващо топъл, но миришеше на застояло. Щракна ключа и флуоресцентни лампи осветиха затвореното пространство без прозорци, с форма на цилиндър, може би десет метра дълго и пет метра широко. Покрай едната стена имаше метални стелажи, заредени с консерви, минерална вода, одеяла, дрехи, сечива, навита на рула тел и огнестрелни оръжия — пушки и пистолети, плюс кутии с боеприпаси. Той различи и портативни радиостанции, каквито навремето КГБ им зачисляваше за работа на терен. Самият той ги бе ползвал неведнъж. Всичко беше старателно подредено. Личеше си грижата на добрия стопанин.
Кели слезе след него и влезе в убежището. Зорин забеляза, че стените бяха облицовани отвътре с дебел слой найлон.
— Хидроизолация?
— Убежището е от бетон и е херметизирано, но си казах, че още една предпазна мярка няма да му навреди.
И тогава ги видя, сложени върху металната маса срещу стелажите с провизии. Пет неголеми куфара, с притворени капаци, изпод които се подаваха електрически кабели, съединяваха се в сноп и водеха някъде към отсрещния край на помещението.
— Там имаше вентилационна шахта, която зазидах, след като прекарах през нея захранващия кабел. Електричеството зарежда устройствата, които отделят достатъчно топлина, за да поддържат стайна температура.
Зорин бе впечатлен. Всичко беше обмислено докрай.
Той пристъпи към бомбите и повдигна капака на първия куфар. Обвивката беше от алуминий. Отвън беше като нова. Вътре имаше три метални бутилки, свързани помежду си в цилиндър с дължина около петдесет сантиметра. Цилиндърът беше разположен диагонално в куфара, отгоре имаше захранваща батерия, а отдолу — прекъсвач; кабели водеха от прекъсвача до батерията и до малък предавател, от който продължаваха към цилиндъра. Той си припомни как ги бяха обучавали навремето: при задействане прекъсвачът причинява миниексплозия, която изстрелва сачма, тя се сблъсква с урановия заряд, като причинява верижна реакция и в крайна сметка взрив, еквивалентен на 5000 тона тротил.