Зорин огледа и останалите четири куфара.
Всичко изглеждаше перфектно.
— Правя им ежегодна поддръжка — каза Кели. — Нови батерии, ново окабеляване. Разбира се, цилиндрите са от неръждаема стомана, всички части вътре са от устойчиви на корозия метали.
Зорин знаеше, че в бомбата няма движещи се части — зъбни колела, лагери или пружини. След като електрическият заряд задействаше спусъка, всичко по-нататък си беше чиста физика: температура, близка до слънчевата, и пламък, способен да изпари всякаква материя в радиус един километър наоколо.
— Ще гръмнат ли?
— Сто на сто. Те са в идеално техническо състояние.
— Нали знаеш, че тази година клетвата е в Белия дом?
— Както през осемдесет и пета. Това е идеята, Александър. Затова и бе замислена операцията. На втората клетва на Роналд Рейгън всички се бяха събрали в Белия дом. Беше неделя, двайсети януари. Но по онова време Андропов отдавна беше покойник, а бомбите още не бяха пристигнали. Мислех си, че всичко е отменено, когато през осемдесет и осма с мен се свърза „Задна пешка“. И тогава си казах, че планът е възобновен. Но не получих указания да действам. Колко жалко. Американците смятат Белия дом за свръхсигурно място, макар че след Единайсети септември би трябвало да се замислят.
Зорин долови в тона му още нещо. Какво ли беше то? Убеденост? Гордост?
— Какво си научил?
Кели се усмихна.
— Че са забравили собствената си история.
Касиопея се беше притиснала до дънера на висок бор и се взираше в тъмните силуети на постройките. Зорин и Кели бяха влезли в хамбара преди петнайсет минути. Наоколо беше тихо. Котън бе заобиколил откъм задната страна на къщата и би трябвало вече да е до входа на хамбара. Тя бе заела позиция да го прикрива и да следи за неканени посетители.
Зимната нощ беше поносимо студена. Тя бе свалила термоизолирания костюм от Франция и се беше преоблякла в цивилни дрехи, предоставени от Тайните служби. Беше въоръжена с автоматичен пистолет, имаше няколко резервни пълнителя в джоба. Котън също беше подходящо облечен, въоръжен и готов.
Тя беше съгласна с него.
Зорин и Кели трябваше да бъдат спрени тук.
Малоун пристъпи на пръсти до хамбара, като внимаваше да не се спъне в някой паднал клон. Вратата беше затворена отпреди няколко минути; известно време през процепа се бе процеждал лъч светлина, но вече го нямаше. Когато се приближи, той видя, че е просто притворена.
Трябваше да види какво има вътре. Но бе огледал хамбара отвън и знаеше, че няма прозорци. Имаше един-единствен начин.
Зорин усещаше, че онова, което Кели се готви да му съобщи, представлява липсващият елемент, който сам бе търсил, онова, заради което Аня бе дошла до тук. Втората част на „Мат в два хода“.
— Не можеш просто да се приближиш до оградата на Белия дом и да оставиш един куфар на земята — каза той.
— Не е нужно да го правим. Има по-лесен начин.
Зорин гледаше втренчено петте бомби с общо трийсет килотона ядрена мощ.
— Трябва само да сменя батерията на една от тях и е готова за транспортиране — каза Кели. — Батериите са на няколко месеца, но няма смисъл да рискуваме.
Което обясняваше покупката на новите.
Единственият недостатък бе ниското напрежение. Минаваше време, преди да се генерира достатъчно топлина, която да задейства спусъка — сблъскването на сачмата с урановия заряд. Около петнайсет минути, ако бе запомнил правилно; той попита Кели дали все още е така.
— Приблизително, зависи от околната температура.
Това означаваше, че прекъсвачът трябваше да бъде задействан не по-късно от 11:45 на другия ден.
Но… всяко нещо по реда си.
— Къде е мястото на взривяване?
— Ще ти разкажа удивителна история, Александър. Започнала преди много години с опожаряването на Белия дом.
69
Люк излезе бързо от дрешника, като каза на Бегин да остане на място, но по-възрастният мъж не обърна внимание на командата и изтича след него. Пред спалнята във външния коридор се чуха още изстрели, този път от пушка. Явно Сю отвръщаше на огъня.