7:45.
Оставаха 4 часа.
74
С кола на Белия дом Стефани отиде до болницата в Манасас. Още като чу за Люк, се обади на Дани, който настоя тя веднага да тръгне натам. В болницата се запозна със Сю Бегин, която й каза, че Люк имал сътресение на мозъка и тежка бронхиална травма от вдишания дим. Бил в безсъзнание, прочиствали дробовете му с кислород. За щастие, нямал изгаряния. Бил скрит под масивно легло, което го запазило, докато Сю успяла да го измъкне.
Сега Стефани стоеше до леглото на Люк и гледаше младия Даниълс. Беше добър агент; отначало го бе взела по настояване на чичо му, но той се бе отличил с безупречната си служба. Дори Котън го хвалеше. Лекарят й бе казал, че ще се оправи, но трябва да си даде няколко дни почивка. Междувременно тя трябваше да научи какво бе правил в онази къща.
Сю беше в стаята на баща си. При бягството по-възрастният мъж бе получил остър пристъп на астма и сега беше в полусъзнание, но щеше да се оправи. За щастие, медицинските екипи и пожарната бяха пристигнали навреме и бяха откарали двамата мъже право в болницата.
Времето летеше. Наближаваше 12 часът.
Описанието и регистрационният номер на откраднатия служебен автомобил бяха разпространени до всички полицейски участъци в радиус от сто километра около столицата. Екипи преглеждаха записите от камерите по шосетата с надеждата колата да се появи отнякъде. Но тя знаеше, че такива съвпадения стават само на кино. В този град живееха много хора с безброй коли. Камерите по шосетата бяха стотици, заснетите часове записи — хиляди.
Тайните служби бяха поставили под контрол скривалището, но от ядрени устройства нямаше и следа. И, което бе още по-лошо, те нямаха представа как изглежда Зорин. В американските бази данни нямаше негова снимка, а руснаците отказваха да им предоставят такава, дори да я притежаваха. Човекът от доста време не беше в играта. Но Котън и Касиопея можеха да го разпознаят, ако го видят. Кели също се бе оказал костелив орех, понеже за него не се знаеше почти нищо.
Вратата се отвори и Сю влезе.
— Как е баща ти?
— Ще се оправи, но трябва да минат няколко дни.
— Трябва да знам какво се е случило.
— Трима мъже нападнаха къщата с гранати. Аз успях да избягам през прозореца. Отвътре чух изстрели. Пожарникарите ми казаха, че са открили труп, явно Люк бе успял да обезвреди единия. Аз застрелях другите двама отвън. Успяхме да изведем баща ми, но той получи пристъп. Люк остана вътре.
— Знаеш ли защо?
— Не. Когато баща ми и Люк влязоха в спалнята, аз останах да пазя отвън. Търсеха дневника на Талмидж, но нямам представа дали изобщо са открили нещо.
И все пак Люк бе рискувал живота си, за да остане в горящата сграда.
Иззвъня телефон. Не беше нейният, а този на Аня.
— Би ли изчакала за минута отвън? — помоли Стефани.
Когато Сю излезе, тя извади телефона от джоба си; беше го носила със себе си още откакто Люк го бе извадил от смачканата кола на Петрова.
— Аня? — каза мъжки глас, когато тя отговори.
— Здравейте, другарю Зорин. Не, не е Аня.
Мълчание.
— Казвам се Стефани Нел, от Министерството на правосъдието на Съединените щати. Знам какво сте намислили.
— Съмнявам се.
— Помислете пак. Телефонът й е у мен.
— Къде е Аня?
— Аня е мъртва.
— Как умря?
— При автомобилна катастрофа, докато се опитваше да избяга. — Тя реши да блъфира. — Знаем, че сте във Вашингтон и че разполагате с ядрена бомба. Открихме скривалището ви във Вирджиния.
— Това няма значение. Както сами видяхте, то е празно.
— И петте ли са при вас?
— Петте какво?
— Няма да стигнете до Белия дом.
— Аз съм вече там.
И разговорът прекъсна.
Истина или измислица? Невъзможно бе да се каже. Стефани погледна надолу към Люк. Онова, което той знаеше, сега бе по-важно от всякога. Всъщност то беше единствената им следа.
Зорин стоеше пред закусвалнята, като се опитваше да запази самообладание. Изключи телефона. Аня — мъртва?
Не беше изпитвал подобно усещане за загуба от смъртта на съпругата си и сега познатата болка го преряза през корема. Аня доброволно бе прегърнала неговата кауза, превръщайки я в своя. Дали се бяха обичали? Трудно беше да се каже; и двамата умееха да крият чувствата си. Но връзката с нея му бе носила удовлетворение. И сега съзнанието, че вече не е между живите, затвърди още повече решимостта му.