Стефани четеше, вече без да прескача, попивайки жадно всяка дума. Всеки американски шпионин знаеше за Бенджамин Талмидж. Но сега в ръцете й беше личният му дневник. Внимателно, каза си тя. Не бързай, за да разбереш правилно.
Тя обърна още една страница и всичко се подреди в съзнанието й.
— Господи — прошепна Стефани.
В този момент се чу глухият пулсиращ тътен на хеликоптерен ротор; Дани бе удържал на думата си. Тя не спираше да чете. Сега вече беше пределно ясно какво бе намислил Зорин.
Хеликоптерът зави над дърветата; шумът на ротора я обгръщаше отвсякъде. Машината се спусна към моравата пред къщата.
Трябваше да тръгва. Веднага. Щеше да позвъни от въздуха.
76
Малоун тичаше през ливадата на Белия дом; Касиопея го следваше по петите. Бяха влезли обратно през Северната порта и се бяха насочили право към Източното крило, зад което се виждаше Министерството на финансите с неговия внушителен портал с огромни колони. От другата страна на тази грамада минаваше оживената Петнайсета улица. Продължиха да се промъкват между дърветата към Източната порта, която пропускаше автомобилния трафик в Елипсата. Той държеше телефона до ухото си и слушаше в реално време как колата се насочва към кръстовището на Петнайсета улица и Пенсилвания авеню. Охраната в целия периметър бе предупредена лично от Едуин Дейвис да не им пречи по никакъв начин; това важеше основно за снайперистите на покрива, поставени в максимална бойна готовност, защото никой не знаеше дали опасността няма да дойде по въздуха.
Тръгнаха по Екзекютив авеню, след това отново навлязоха в тревни площи и минаха покрай паметника на Уилям Шърман, който Малоун така добре познаваше. Входът за коли откъм Петнайсета улица се падаше право напред.
— Той е вече почти до портата — каза гласът по телефона. — Патрулните коли му преграждат пътя.
Чуваха се сирени, зданието на Финансите вече не закриваше нищо. В този си участък улицата минаваше до оградата на Белия дом.
Двамата стигнаха до портата.
Познатата им служебна кола, която Зорин бе задигнал, навлезе с рев в кръстовището, удари спирачки, задницата занесе в почти пълен кръг, предните колела прескочиха бордюра и колата навлезе в Пършинг Парк от другата страна на улицата.
— Там има ледена пързалка — каза Малоун. — Пълно е с хора!
Патрулни коли с лампи и сирени се подадоха откъм кръстовището и застанаха напреки на пътното платно. Малоун и Касиопея изтичаха навън през портата. Откраднатата кола беше спряла под ъгъл на застланата с червени тухли пешеходна алея, по-близо до бордюра, отколкото до пързалката. Слава богу! Нямаше жертви, което беше добре.
Изведнъж всичко утихна.
Трите полицейски патрулки бяха обкръжили колата в радиус около 15 метра, от тях наизлизаха полицаи с извадени пистолети. Малоун и Касиопея се приближиха отзад.
— Отдръпнете се! — изрева най-близкият полицай, без да отделя поглед от сцената пред себе СИ. — Веднага! Махайте се от тук!
Малоун вдигна телефона във въздуха.
— Тук са Тайните служби! — чу се глас от високоговорителя. — Изпълнявайте всичко каквото ви се нареди.
— Я се разкарайте! — сопна се полицаят.
Двама униформени агенти на Тайните служби бяха пресекли улицата и тичаха към тях с вдигнати високо значки. Те поеха командването и наредиха на местните да се дръпнат назад.
— Чу ли какво ти се казва? — обърна се Малоун към полицая.
Той свали оръжието.
— Да.
— Господа! — провикна се Малоун. — Ние ще се оправим сами. Запазете спокойствие.
Шофьорската врата на колата се отвори. От нея слезе мъж. Малоун го позна.
Кели.
Зорин извади чука от чантата. Стените на подземието бяха иззидани от стари червени тухли, слепени с груб хоросан. Боядисаният бетонен под изглеждаше много по-нов. Целта му беше южната стена, на около три метра от югозападния ъгъл; там имаше един правоъгълен участък с форма и размери на голям портал, където тухлите бяха с малко по-различен цвят от останалите. Нещо като кръпка. Е, тази кръпка нямаше да просъществува дълго.
Той пристъпи към стената, стисна с две ръце дръжката на чука и замахна с всички сили, стоварвайки го върху тухлената зидария, която потрепери под удара. Вторият удар предизвика пукнатина. По пода нападаха парчета.