Мислеше си често за Котън. За последен път й бе звънял преди седмици, но тогава тя не му вдигна телефона. Отговори му с имейл: Остави ме намира, и той не направи повече опити да се свърже с нея. Котън беше горд човек, не падна на колене в краката й, нито пък тя бе очаквала нещо такова от него.
Вече й липсваше.
С една част от съзнанието си разбираше, че Котън и Стефани си бяха вършили работата, че обстоятелствата не им бяха оставили избор. Но друга част й казваше, че вече й е дошло до гуша от лъжите, които съпътстваха всички разузнавателни операции. Онези хора просто се бяха възползвали от нея. Нещо по-лошо: тя се бе възползвала от себе си, като си мислеше, че ще може да овладее ситуацията. Но се бе излъгала. Нещата бяха излезли от контрол; загинали бяха хора.
Тя прочете отново първото съобщение от Стефани, сякаш се надяваше този път думите да са различни. Той беше в беда. Стефани беше тази, която я бе замесила в Юта. Стефани носеше по-голяма вина от Котън за случилото се там. Заради което Касиопея бе прекъснала всякакви контакти и с нея. Нямаше нищо против никога повече да не я види. Но къде ли беше Котън? Какво ли бе направил? Защо Стефани се бе принудила да потърси помощта й? Касиопея не искаше да се меси в чужди проблеми, но дълбоко в себе си съзнаваше, че това не е решение.
Тя загърби суматохата около каменната кариера и закрачи по пътеката между дърветата към шатото. През голите клони се процеждаха ярките лъчи на утринното слънце. Лятно време гъстите корони на дъбовете и брястовете се сплитаха в плътен тунел над главата й, а отдолу цареше вечен полумрак. Но не и днес. Беше зима, мразовитият въздух я бе накарал да си вземе палто, по което сега бе полепнал варовиков прах. Тя знаеше как трябва да постъпи и чукна с пръст по синия номер, изписан на дисплея, после изчака телефонът й да го набере.
— Как я караш? — попита Стефани.
Но Касиопея не беше в настроение за празни приказки.
— Какво се е случило?
— Котън е в Русия, пратих го да свърши нещо. Пилотира малък самолет, когато беше нападнат от земята. Свален е. Загубих връзка с него.
— Жив ли е?
— Няма как да знам.
— Изпрати агент.
— Нямам повече агенти. С отряда е свършено. Хората ми се разпръснаха. Новият президент има други приоритети и аз не фигурирам сред тях.
— А тогава как Котън се е озовал в Русия?
— Там се оформяше ситуация, изискваща незабавно действие. От Белия дом ме упълномощиха да го наема, за да хвърли поглед на място. Но нещо се е объркало.
Това сякаш беше повтаряща се тема в живота й, особено когато предизвикваше съдбата. Последните няколко седмици на размисъл й бяха помогнали да си избистри нещата. Сега знаеше, че е точно толкова отговорна за случилото се, колкото Стефани и Котън. Което повече от всичко друго я бе накарало да набере номера.
— Руснаците поискаха помощ от нас — каза Стефани.
— Каква помощ?
— Да огледаме някакви още дишащи останки от миналото им, които биха могли да създадат голям проблем.
— Ако искаш и моята помощ, кажи ми всичко.
Надяваше се Стефани да разбере правилно думите й: Не като последния път, когато беше укрила факти и после ме излъга.
И Стефани заразказва.
След разпада на Съветския съюз през 91-ва повечето комунисти в Русия се бяха изпокрили. Малка група от тях обаче се заселила по бреговете на Байкал. Руското правителство периодично ги наглеждало, но в общи линии ги било оставило да правят каквото си искат, като те му отвръщали със същото. Но в последно време нещо се било променило.
— Една от тях е тук. Люк Даниълс се занимава с нея в този момент.
— Ти не каза ли, че нямаш повече агенти?
— Нае го президентът.
— А защо руснаците са станали толкова сговорчиви?
— Не знам отговора на този въпрос. Но скоро ще го науча.
— Двете с теб имаме проблем — каза Касиопея.
— Знам. Но постъпих както трябваше. И нямам намерение да се извинявам за случилото се в онази пещера.
Касиопея не бе и очаквала извинения. Стефани Нел беше упорита. Ръководеше отряд „Магелан“ с диктаторска безкомпромисност. Двете се бяха запознали тъкмо тук, в имението й, преди няколко години. Оттогава бе работила по няколко случая със Стефани и нито веднъж не бе съжалила. До онази история в Юта.