Нервите й бяха все още обтегнати след инцидента със скелето. Никой от хората, които работеха за нея, не знаеше за страничните й занимания. Никой не подозираше, че борави с оръжие и може да преодолява всякакви трудности. Затова Котън бе заемал толкова важно място в живота й. Защото в това отношение двамата бяха еднакви.
— Защо ми казваш всичко това? — попита тя Стефани. — Далече съм от Русия.
Някъде в далечината се чу плътният звук на хеликоптер. Тя примижа и през клоните на дърветата видя силуета на военна машина, която в този момент прелиташе над билото на близкия хълм.
— Ти ли изпрати хеликоптера?
— На петнайсетина километра от теб има френска военна база. Свързах се с тях и мога да уредя след пет часа да си в Русия. Искам да вземеш решение.
— И за какво ми е да ходя в Русия?
— Мога да ти изложа практическите причини. Ти си много добре обучена. Повече от способна. Дискретна. Владееш перфектно руски. Но и двете с теб знаем истинската причина.
Тишината по линията изпълни за миг ухото й.
— Обичаш го, а той има нужда от теб.
8
Люк взе решение: да спазва дадените указания и само да наблюдава. Малоун го бе учил, че агентите на терен могат да постъпват както намерят за добре, стига да постигат желаните резултати. Но не и тази вечер.
Операцията явно не фигурираше никъде на хартия; беше напълно неофициална, предприета по лична молба на президента. Затова той реши да бъде добро момче и остана неподвижен на мястото си, докато през дупката в стената излизаше бледа светлина от фенерчето, отразена в онова, което се намираше оттатък.
Той чу поредица от глухи удари, сякаш нещо тежко падаше на пода. После пауза. И още няколко тежки тупвания.
Аня очевидно бе дошла за нещо конкретно. Люк бе принуден да си признае, че любопитството му започва да взема връх, но си повтаряше, че винаги може да се върне, за да провери какво е имало вътре.
Лъчът светлина се премести по посока към дупката, огря за миг помещението и отвътре се подаде Аня, стиснала в ръка единствено фенерчето. Без да се колебае, той се дръпна назад и влезе в най-близката стая през коридора, като се молеше тя да не го последва. Чу се щракване и фенерчето угасна; вътрешността на къщата потъна в мрак. Той се притисна до стената и се заслуша в решителните й стъпки, които се отдалечаваха към входната врата.
Поколеба се за миг, после подаде глава в коридора и я видя точно в момента, когато излизаше навън. Изчака още няколко секунди, после, без да вдига шум, се затича на пръсти в същата посока, като очакваше да я види как си тръгва с колата. Но отвън нямаше никой, а колата си беше на мястото.
Преди да бе имал време да стигне до очевидните изводи, тя се метна на гърба му; Люк усети как около шията му се стяга тънка корда и прекъсва притока на въздух. По този начин тя беше в състояние да го удуши буквално за секунди и той си каза, че не се справя никак зле.
Оросяването на мозъка му бързо отслабваше. Пред очите му танцуваха черни и бели кръгове; главата му щеше да експлодира. Дотук с вежливите обноски. Токът на дясната му обувка се заби в коляното на Аня, като същевременно той скъси дистанцията помежду им, за да попречи на кордата да изпълни предназначението си.
Когато някой те души, не се дърпай.
Правило №1 при самозащита.
Тя пое първия удар, но при втория се олюля. Люк се извърна и заби лакът в ключицата й; от удара Аня залитна назад и изпусна кордата. Но след това се извъртя на пети, протегна ръце, за да запази равновесие, и се изсмя:
— Толкова ли можеш?
Той се хвърли напред, като замахна с десния си крак, за да нанесе удар в центъра на тялото й. Но Аня беше бърза като пружина и избегна атаката, като в същото време успя на свой ред да го ритне отзад в кръста.
Люк беше все още без дъх и си поемаше учестено въздух. Тя се възползва от това, за да скочи високо във въздуха и да стовари десния си ботуш в гръдния му кош. Ударът го отхвърли назад и той се озова по гръб, като удари тила си в нещо твърдо.
Тя изхвръкна като куршум през вратата. Люк с мъка се надигна на крака. Тази жена беше силна и умееше да се бие. Явно това й доставяше удоволствие, а по всичко личеше, че не й беше казано същото като на него.
Гледай да не те надушат.
Люк излезе със залитане от къщата точно когато Аня запали двигателя. Затича се напред, като посягаше към беретата, за да се пробва да надупчи гумите й или поне задното стъкло на колата, но стоповете й вече се отдалечаваха.