Студеният нощен въздух опари гърлото и дробовете му, но той тичаше напред, повече от всякога благодарен на добрата си физическа форма. Стигна до мустанга, метна се зад волана и запали двигателя. Гумите му буксуваха по замръзналата земя, докато изкара колата на заден ход през портата. И в двете посоки не се виждаха други коли. Той предположи, че Аня е тръгнала в същата посока, откъдето бяха дошли, затова завъртя волана натам и настъпи педала до пода. Нощната пустош си имаше своите предимства, но по пътя пред него все така не се виждаха стопове. Доколкото си спомняше, пътят в тази посока извеждаше на магистралата. В такъв случай къде беше Аня?
Отговорът не закъсня. Той усети удар по задната си броня, после чифт фарове го заслепиха в огледалото. Рускинята го бе причакала в засада.
Той отпусна педала на газта и мина в насрещното платно. Тя го последва и още веднъж го удари отзад.
Люк започваше да се ядосва. Със свистене на гуми мустангът бе изтласкан обратно в дясната лента; Люк с мъка удържаше волана. Колата се отклони твърде далече встрани и десните й гуми заподскачаха в банкета. При тази скорост това би могло да завърши трагично. Той завъртя обратно волана и гумите му отново стъпиха на твърда настилка. Аня се бе възползвала от моментната му загуба на управление, за да се изнесе в лявата лента и да се изравни с него. Той погледна към нея, но в мрака не се виждаше нищо. В този момент лампата над главата й се запали и освети лицето й, извърнато към него.
Тя му изпрати въздушна целувка. След което лампата угасна. И колата й свърна към неговата.
Този път Люк наистина се ядоса и заби педала на газта в пода, за да пробва докъде й стиска да се надбягва с него. Вниманието му беше раздвоено между нея, от лявата му страна, и пътя напред. Вече бяха минали под виадукта на шосе №66 и се носеха на север, към селските райони на Вирджиния. Напред шосето се изкачваше по малък хълм. Тя беше все така до него, очевидно без да си дава сметка какво я очаква оттатък билото.
И той реши да засили проблема й. Завъртя волана и започна да я изтласква от шосето. Какво пък? Левите врати на колата му така и така бяха за смяна.
От другата й страна имаше мантинела. Той чу стържещия звук на метал в метал и разбра, че е притисната. С крайчеца на окото си долови движение. Погледна вляво и видя как прозорецът откъм него се смъква надолу. После видя протегнатата й дясна ръка, която държеше пистолет. Нямаше време да предприеме каквото и да било, освен да залегне. Както и направи — просна се на седалката до себе си, като се стремеше да се сниши под линията на прозореца, без да маха крака си от педала и да пуска волана.
Чу се трясък, левият прозорец на колата се пръсна и по него се посипаха стъкла. Той затвори очи. Усети смъдене, когато парченца стъкло се забиха в ръцете и лицето му. Кракът му се изплъзна от педала, което мигновено забави колата — достатъчно тя да го задмине. Той се изправи обратно на седалката и натисна газта, за да я догони, когато тя го засече и забави ход, сякаш го предизвикваше да я удари.
Той завъртя волана наляво.
Мустангът влезе в лентата за насрещно движение и задмина колата й. В този момент градушка от куршуми изплющя по дясната страна на мустанга, пробиха ламарината и отнесоха един от задните прозорци.
Два силни пукота възвестиха нов проблем. Простреляни гуми.
Той завъртя волана силно вдясно. Задницата на колата се мяташе като опашка на риба по шосето. Напред се виждаше завой, който нямаше как да вземе на две гуми. Рискът от преобръщане беше голям, а колата му не беше снабдена със спортни колани. Очите му лютяха от пот, когато отне газта в опит да овладее колата. Голите джанти тракаха по настилката. Този звук означаваше само едно: той беше дотук.
Аня продължи напред, взе завоя и стоповете й изчезнаха в мрака. Той спря, отвори вратата и слезе на шосето. Заобиколи муцуната и видя дима, който се вдигаше от двете простреляни гуми. Цялата дясна страна на колата му беше надупчена от куршуми; освен това на много места ламарината беше огъната, боята охлузена, липсваха прозорци.
Люк стовари юмрук върху предния капак и изпсува.
9
Стефани се насочи към партерния етаж на Министерството на правосъдието. Нямаше какво да прави повече в тази сграда, след като единствената й връзка с Котън бе прекъсната. Можеше само да се надява сривът да е поради повреда в апарата или липса на сигнал, а не в резултат на самолетна катастрофа. Беше се обадила на своя руски колега — човека, който пръв бе поискал американска помощ — и той я бе уверил, че ще оценят на място ситуацията, като същевременно се бе съгласил с изпращането на Касиопея.